Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (95)

Кои са минувачите?

Очите на Хилар се спират преди всичко върху минувачите, които се движат бавно или са се спрели и по-лесно се изучават с поглед. Ето амбулантен търговец на хляб, който върви, изчаквайки клиентите, като поклаща кошницата си сред тълпата. По-нататък един омагьосва змии. Около него има голяма група хора, между тях и момченце с широко отворени очи. То не знае, че на влечугите са извадени зъбите, нито че тайната на магьосника не е в музиката, а в цветните пера, поставени в края на музикалния инструмент. Мъжът го разклаща пред главата на змията и я разсейва. Никой не може да „омагьосва“ змиите.

Монотонната свирня на укротителя постепенно е заглушена от дрезгавия глас на уличен готвач, който разнася наоколо димящи наденички върху горещи тави. Той е прародителят на продавачите на наденички и хотдог, които виждаме по улиците на Ню Йорк.

Ето че минава със своя вързоп чиракът на бакалина. Време е за доставките и ще трябва да изкачи много етажи. Римските insulae нямат асансьори… Късметът му е във факта, че богатите живеят на ниските етажи и следователно няма да му се наложи да отива до върха всеки път. Но все пак пътят и стълбите, които го чакат, са толкова много, че в края на деня ще бъде капнал.

Сред хората, спрели край улицата, Хилар забелязва мъж, който пази магазин. Друг един вероятно е неизвестен поет в очакване на клиенти (има хора, които плащат за простички стихове, предназначени за любимата жена или за някой богаташ, когото искат да поласкаят). Този персонаж, за да припечели, пише и писма на неграмотните. Впрочем в римското общество те са много по-малко от тези, които ще срещнем в Средновековието и в следващите епохи до индустриалната.

Друг човек на изкуството върви бавно в тълпата. Той е актьор и говори с организатор на представления, излегнал се на носилка. В римското общество мнението за актьорите е било много лошо. Те са били поставяни едва на едно стъпало по-горе от проститутките. Но тук става дума за изключение — импресариото е наредил да спрат носилката и внимателно слуша актьора. Този актьор е много обичан, истински Джордж Клуни на онази епоха, казва се Нумерий Квинкций. От името му разбираме, че е освободен роб на известната фамилия на Квинкциите. Сега е заедно със съпругата си, и тя освободена робиня, която се казва, естествено… Примила Квинкция. Според римската традиция освободените роби взимат името на бившите си господари.

Всички тези персонажи не са плод на фантазията, а идват от онова, което са ни оставили древните — описанията на римското ежедневие (Марциал и др.) и надгробните паметници. Включително и думите, които в един момент Хилар чува зад гърба си. Обръща се и вижда двама души, седнали в popina. Те са отдавнашни приятели.

Джулио, ти си най-скъпият ми приятел, ако дадената дума, ако старите клетви имат стойност, шейсетте години са вече близо, дните, които ти остават да живееш, не са много.

Лошо правиш, като отлагаш това, което един ден може би ще ти бъде отказано — само твоето минало ти принадлежи. Чакат те много болести и трудности. Хубавото бързо отминава, не остава с теб. Грабвай радостите с ръцете, и с двете. Дори когато са толкова близо до сърцето, могат да изчезнат. Вярвай ми, мъдрецът не казва: „Ще живея!“. Да живееш утре е късно. Трябва да живееш днес…

(Марциал, I, 15)

Хилар се усмихва… В този град с хиляди възможности подобна житейска философия ръководи поведението и избора на стотици хиляди хора. Тя е загнездена в мислите на голямото мнозинство от римляните от империята по времето на Траян. Ще имаме възможност да се върнем на тази тема — за тях съществува само днешният ден. След смъртта няма вече нищо…

Вниманието на Хилар е привлечено от много силни пристъпи на кашлица. Всъщност кашлицата и катарът са твърде чести по улиците на Рим. В случая става дума за двойка възрастни хора, които бавно вървят срещу него. Той е висок и слаб, със светли очи, изглежда много „английски“, тя е по-дребна и жива, само дето кашля лошо. В римската епоха хуморът винаги присъства в ежедневието и когато става въпрос за двойка, често е хаплив. Мъжът казва на жената:

Ти имаше четири зъба, Елия, ако не греша.

Две изкашляния и ти паднаха всеки път по два.

Елия, моля те, сега си кашляй спокойно по цял ден.

Кашлицата вече няма какво да ти отнеме…

(Марциал, I, 19)