Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (155)

Похищенията на хора

Plagium (crimen plagii) е думата, с която римляните наричат престъплението похищение. То е често срещано в империята. Целта не е да се иска откуп. И това може да се случи, както е станало с Юлий Цезар, отвлечен като млад. Но не е често срещано.

Истинската цел е робството. Отвличат се хора, за да бъдат заробени.

Не трябва да се мисли, че този феномен е непознат в нашата епоха. И сега много момичета от Изтока биват отвличани, за да бъдат предложени като сексробини на европейския пазар на проституцията. Но това, което е различно в римската епоха, са цифрите. Достатъчно е да си спомним за огромния брой циркулиращи роби в империята, за да си дадем сметка, че десетки хиляди новозаробени трябва всяка година да запълват „дупката“, създадена от умрелите и освободените. Според професор Краузе цифрата вероятно стига до половин милион души… на всеки дванайсет месеца.

Как да се захрани този пазар? По три начина — с войните, чрез закупуване на „човешка стока“ отвъд границите (от ловци на хора, точно както в Африка доскоро) и чрез отвличанията.

Могат да се случат навсякъде, никое място не е сигурно. Видяхме, че дори управителите на големите пекарни в Рим отвличат клиенти. Други места, много опасни за самотните пътници, са извънградските кръчми странноприемници. Съдържателите често помагали на злодеите да похищават собствените им клиенти, които после били продавани в робство. Към края на империята дори домът ще стане опасно място. В Северна Африка групи от сухопътни „пирати“ с ненадейни акции ще нападат изолирани къщи или малки предградия, пленявайки жителите, за да ги направят роби.

Но по пътищата рискът е по-голям. Много отвлечени по пътищата римски граждани свършват в големите земеделски стопанства, където до края на живота си работят като роби. За близките това е голяма мъка — баща или син изчезват, докато се връщат у дома или отивайки на работа, и не се знае вече нищо за тях.

Говорим за най-лошите места, където може да попадне робът. Работата е много тежка, храната не е достатъчна и местата за спане са мизерни. Смъртните случаи, това не би трябвало да ни учудва, са много чести. Точно затова латифундистите непрекъснато имат нужда от роби. И отвличането е начин да ги придобият бързо и без пари.

Феноменът е бил толкова разпространен през цялото съществуване на империята (а и преди), че от Август до Адриан властите правели внезапни претърсвания в домовете на едрите земеделски собственици, за да се търсят похитени римски граждани…

Какво са рискували похитителите? В републиканската епоха само глоба, после принудителен труд (ако принадлежали към някое от ниските съсловия) или изгнание до живот (за привилегированите класи). Диоклециан въвел смъртното наказание. Но тъй като отвличанията не преставали, Константин наложил изключително жестоки смъртни наказания за робите и освободените роби, участвали в похищенията — те или били хвърляни за храна на зверовете, или били убивани от гладиаторите.

Последно вледеняващо сведение — предпочитаните жертви са децата, защото са по-лесни за отвличане и веднъж отведени надалече, не могат да обяснят откъде идват.

Всъщност това е едно от мрачните лица на римското общество. Днес ние излизаме от дома си безгрижни, без да се замисляме. Но всеки, който в миналото е прекрачвал прага на къщата си, е трябвало да включи и нея в списъка на опасностите, дебнещи в света навън.

Ограбеното е върнато на Квинт и съпругата му. Следователно след кратко пътешествие из гората и сестерцията се е върнала при собственика си. Рядко е една монета да се върне при предишния си притежател, но в този случай е напълно разбираемо. Семейството се съвзема от шока — приютено е от богат човек, притежател на вила в околностите.

Рано на следващия ден отново тръгват на път. Квинт е решил инцидентът да не го спира и използва колкото е възможно повече ехото от случилото се в своя полза. При акведукта го очаква истинска тълпа, която го приветства и иска сведения за нападението. Но той публично изразява благодарността си към Меркурий, закрилник на пътешествениците, на пътниците, лекарите, търговците и, по ирония на съдбата, на… крадците!

В действителност заради своята бързина Меркурий е „патрон“ на много човешки дейности, които се извършват бързо — обир, покупки и продажби, печалби. Не е случаен може би латинският термин за означаване на търговеца и неговия свят — mercator, търговец и merx, търговия…

А ако към крадците и търговците добавим лекарите, на които също е патрон, добиваме представа какво са мислели за тях римляните…

Докато Квинт произнася речта си, ние обръщаме поглед към долината. Пред очите ни се разкрива едно истинско чудо на Античността — акведуктът на три нива, който функционерът е дошъл да открие тържествено.