Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (157)

Тайните на акведуктите

Но как са карали водата да тече? Чисто и просто като са използвали наклона на терена. И не какъвто и да е наклон, а 25 сантиметра на километър, нито един сантиметър повече или по-малко. И всичко това 50 километра, на такова разстояние били изворите от града.

Става ясно какво чудо са сътворили римляните. Още повече че почти цялото съоръжение е под земята и само рядко се показва на повърхността, където се строят такива красиви мостове.

Това била тайната на акведуктите — никакви хидравлични системи или помпи. Единствено наклонът, тоест силата на гравитацията, е позволявал на водата да стигне в града.

Затова много акведукти не следват права линия, а описват обширни траектории със завои и мостове като този над река Гар. Целта е да се поддържа постоянен наклонът. Или да се заобиколят земите на някой влиятелен спекулант. Всъщност терените били откупвани на пазарни цени.

За да построят акведукт, на римляните не им трябвало много време. За този над Гар например, дълъг цели 50 километра и почти целия подземен, са били необходими едва петнайсет години. Малко ако си помислите колко време трябва днес за изграждането на отсечка от метро или от магистрала.

И това се е правело със средствата от онази епоха, без булдозери и екскаватори, почти с „голи ръце“. За повдигането на каменни блокове са били използвани обикновени дървени кранове с големи колела, вътре в които „вървели“ робите (същите като колелата на хамстерите). Въртейки се, колелото теглело нагоре или надолу въже с окачена на него тежест.

Обръщаме се към Квинт, който още жестикулира, докато произнася речта си.

След няколко седмици той и съпругата му ще влязат в амфитеатъра на Арелата (Арл) и тълпата ще ги приветства. Ще седнат до управителя на провинцията като почетни гости. И когато след няколко лова и забавни представления се стигне до екзекуциите, Квинт ще бъде отмъстен. Сред осъдените, които ще излязат на арената, ще бъде и главатарят на бандитите с неговите хора. Ще куца и от трибуните ще може да се видят раните на глезените, получени от дънерите, към които е бил завързан. После едно изреваване ще постави край на тази неприятна история.

Но ние няма да бъдем там. Нашата сестерция след малко ще смени собственика си. Горе-долу в края на церемонията, когато, смесвайки се с тълпата, Квинт ще я изгуби. Ще я вземе момченце, забелязало, че нещо блести в прахта. Ще я даде на баща си, търговец на garum. На другия ден той трябва да замине за Масилия (днес Марсилия), за да посрещне там кораб, който транспортира ценната подправка от испанския полуостров. И ние ще бъдем с него на пристанището и ще чакаме. Ако междувременно корабът не потъне…

Поглеждаме за последен път величествения акведукт над долината. Няколко деца се хвърлят във водата и виковете им стигат до нас тук горе. Под акведукта минава малък плавателен съд с платна. Прилича на бяло перце, паднало в реката и носено от течението.