Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (16)

Когато лондонското City е било град от Far West

Трийсетте конници са намерили подслон в укреплението на Лондиниум в северната част на града. Неговото предназначение в този спокоен период е не толкова да защитава територията, колкото най-вече да осигурява място за пребиваване на войските.

Сега за всички следва заслужена обиколка на термите. Те са една от малкото големи постройки в града и съвсем близо до брега на Темза, в долината на преториума, където стана срещата с управителя.

Най-приятно тук е по обяд, когато водата е най-топла. След смеховете в басейните и ритуалните масажи много войници се отправят към бордеите на града в търсене на удоволствия. А главният декурион заедно с колегите си обикаля из бъдещото Сити. След разкоша на преториума и съвършенството на хидравличната технология на термите градът изглежда обикновен и безличен. Напомня изключително много градовете от… Далечния запад.

Това не е случаен пример — както на американския континент европейските пионери са продължавали експанзията си на запад, така и римляните в Европа са се разселвали в тази посока. И Британия е била една от целите от „Далечния“ запад… римският Far West.

Както първите европейци внесли в земите на индианците технологии, начини на застрояване и стилове на живот, типични за западната култура на осемнайсети — деветнайсети век, така и римляните наложили собствената си цивилизация в земите на галите, британите и германите. Като, общо взето, и проблемите, и решенията им били доста подобни.

Лондиниум от епохата на Траян напомня с много от детайлите си на онези градчета от Далечния запад. Освен къщите, предимно от дърво, плод на много опростено строителство, тук има магазини, в които се продава всичко. Точно като в селищата на пионерите. Има и странноприемници, където клиентът може да се уедини с някое от сервиращите в saloon-а момичета. Забелязват се и обори и налбанти, бръснари, способни при нужда да вадят зъби, и дори и някой друг келт — „индианец“, който пресича улицата с типичните „символи“ на своята култура — татуировки и украшения на племето, вместо туника дълга риза и панталони на карета в шотландски стил.

Странно е да се помисли, че тук след почти две хиляди години ще се срещат бизнесмени с бомбета, по улиците ще се движат прочутите черни таксита, червените двуетажни автобуси и ролс-ройсовете на банкерите… Всичко това под сянката на небостъргачи от бетон и стъкло…

Засега стъклото тук е още рядкост. Въпреки че Лондон е станал столицата на Британия, тоест на една от четирийсетте провинции на империята на Траян, прозорците от стъкло са още лукс, който само малцина могат да си позволят. По тези отдалечени области то е все още скъпоценно.