Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (136)

Остия — истинската Вавилонска кула

Робът най-сетне пристига в Остия. Слиза от колата, която го е докарала дотук, и се сбогува с колегата си, и той с бръсната глава, който продължава към някаква ферма. Пред него е монументалният вход на Остия, Римската порта, състояща се от огромна арка от снежнобял мрамор, широка пет метра и с две големи квадратни градени кули отстрани. Тези кули са част от защитните стени на града, построени по нареждане на Сула няколко поколения преди това.

Всъщност Остия е много древен град. Името му идва от ostium, тоест „уста, устие“, и се дължи на местоположението му. Основан е през IV в. пр.Хр. на особено място — над плажа, близо до устието на Тибър и близо до солниците. Ние вече не обръщаме внимание, но солта, която днес е толкова лесно да се намери, в продължение на хилядолетия е била истинско богатство…

Остия може да се смята за летището на Древен Рим. Тук пристигат стоки и хора по море, идващи от всяка част на империята. Градът е истинска икономическа, културна и етническа „фуния“, насочена към столицата. Ненапразно днешното международно летище „Леонардо да Винчи“ на Фиумичино се намира едва на два километра на север от това място. Много приземяващи се самолети прелитат над руините на антична Остия. Тук минало и настояще наистина си подават ръка.

И за да продължим със сравнението с летището, какви лица виждате днес на „Леонардо да Винчи“? Хора, които идват от целия свят.

Същото важи и за римската епоха. Докато минава по главната улица, decumanus maximus, нашият роб среща всички лица на империята. Онези, които днес бихме нарекли немци, испанци, англичани, французи, македонци, гърци, турци, сирийци, ливанци, египтяни, либийци, тунизийци, алжирци, мароканци…

Това е огромна тълпа хора, много различни помежду си. Не за първи път идва тук, но винаги остава поразен от огромното разнообразие. Двама руси търговци с много светла, зачервена от слънцето кожа разговарят на неразбираемо северно наречие, като артикулират звуковете в гърлото, а не в устната кухина, както в латинския. Говорът на двамата моряци с много тъмна кожа и къдрава коса е съвсем различен — превъртат „р-тата“ в устата си с барабанен звук. Думите им са заглушени от ритмичното и „металическо“ приближаване на отряд войници. Първият от тях има червена коса и лунички, а кожите, с които е облечен, „скърцат“ на всяка крачка. Да, и дрехите „говорят“ и показват произхода. Пред очите на роба минават дълги цветни одежди на ориенталски търговци, карирани панталони на келтски пътници, дрипави туники на моряци, препаски на роби и т.н.

Но произходът на хората си личи и по миризмите. За части от секундата забулена жена отправя към роба погледа на зелените си очи. Това е като удар с камшик. Ясно е, че зелените очи върху тъмната кожа принадлежат на азиатка. Екзотичният й парфюм, сладък, силен и наситен, залива роба като вълна̀ на бурно море. Но е по-добре да не отвръща на погледа — тя е робиня или държанка на ориенталски търговец, дребен мъж с наперена походка. За няколко мига изчезва сред тълпата между туниките и плащовете. Сега се усеща само миризмата на пот на докерите на пристанището.

Робът никога не е чувал толкова много различни езици, говорени едновременно. И с това Остия напомня зоната на чекирането на международно летище. Тя е истинска Вавилонска кула. Може би единствената, действително съществувала…

Да поразсъждаваме. Всички тези езици, от африканския на Либия до германския на Северна Европа, продължават да съществуват, въпреки римското владичество. Никой не е наложил един-единствен език, който да измести местния. В това отношение римляните много внимават да не унищожат традициите или културите на народите, които съставляват империята. С изключение, разбира се, на онези, които са против законите или римския „ред“.

Вследствие на това откриваме нещо любопитно — ако автохтонните езици продължават да се употребяват в различните провинции, това означава, че където и да отидете, ще чуете винаги два езика — местния и латинския (освен в Рим, където, естествено, латинският е местен). Но понеже латинският е втори език почти за всички, той се е говорел лошо. Точно както става днес с английския — знаят го много хора по света, но го говорят с най-различни акценти, произношения и интонации. Така че опитайте се да си представите латинския, използван от жител на Германия или на Испания, или на Египет… А в някои отдалечени краища селяните дори изобщо не са го говорели.

Естествено, става въпрос за латинския от улицата. Иначе навсякъде в империята е имало хора, които са го владеели перфектно.

Второто наблюдение е, че латинският не е единственият „официален“ език в империята, има и друг — гръцкия.

Империята може да бъде разделена така — от Британските острови до Адриатика се говори латинският, от Адриатика до Близкия изток гръцкият. Последният е езикът на образованите и затова всички патрициански семейства карат децата си да го учат. Тенденцията е да се знаят и двата.

Същото важи и за този, който пътува много из Средиземноморието. Ако излиза от Остия и отива на запад, ще трябва да може да пише, чете и говори на латински, а ако отива на изток, на гръцки.