Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (148)

Да разделиш монетите на две

Висшият чиновник Марк Валерий Прим е останал в областта няколко дни, за да събере за своите началници цялата възможна информация за добива на злато в мините. После е тръгнал да се връща у дома.

Този път обаче не е заминал от Кадис, а от Таракон (днес Тарагона), град, който се намира на около стотина километра от Барселона. Прим има да изпълнява друга задача, в Сарагоса. Любопитно е, че това странно име на град всъщност е видоизменен през вековете вариант на римското му име Caesaraugusta.

По време на дългото пътуване на Марк със задачи на cursus publicus храната и спането са били „гратис“ (той се придвижва за сметка на императорската администрация), разходите са били съвсем малки и сестерцията е още в него. Но накрая двамата се разделят.

Това става в дюкяна на продавач на плодове в Тарагона. Марк купува плодове за пътуването си на кораба. И в момента на плащането нашата сестерция сменя собственика си. Продавачът я взима с ръцете си, лепкави от плодовете. Поглежда я разсеяно и я дава веднага на съпругата си, която седи на касата в задната част на дюкяна и гледа строго. Чува се само потропването на монетата, която пада в дървената кутия, и превъртането на ключа в бравата.

Марк поздравява и се отдалечава по пътя към пристанището с все по-нарастващо желание да види отново семейството си. Бил е далеч от него прекалено дълго. Но вече остават малко дни до завръщането му.

Продавачът на плодове е извикан от своя колега от съседния магазин. Трябва да върне ресто на мъж, който също е купил плодове, но няма дребни пари. Така че го моли да му развали един сребърен денарий със сестерции или по-дребни монети. Това е сцена, която непрекъснато наблюдаваме по пазарите или улиците на нашите градове. Но тук ще видим нещо, на което не сме свикнали.

„Неприятната“ жена в задната част на дюкяна отваря отново касата с физиономия, по която се чете неприязън, и избира внимателно парите със заострените си пръсти. Приличат на пипалата на паяк, който обгръща плячката си. После подава шепа дребни монети на съпруга си, все със същото студено изражение.

Мъжът й ги дава на колегата си с усмивка, той благодари, отваря ръката си, за да преброи парите и да върне ресто на клиента. В шепата му обаче забелязваме нещо необичайно — няколко счупени монети. Това са разрязани на две сестерции, както и по-малки монети като асове, семиси и т.н.

Защо се чупят монетите? И след това още ли са валидни?

Отговорът е любопитен. Колкото по-далеч се отива от Рим и от големите пътища на търговията, толкова по-малък е оборотът на монетите. И следователно е по-трудно да се намерят дребни. Когато те липсват, се чупят сестерциите, за да се използват като ресто.

В римската епоха тези счупени монети напомнят много на нашите „минибанкноти“, циркулирали през седемдесетте години по същите причини. (Тогава в Италия липсваха монети и ви даваха като ресто бонбони, пощенски марки и жетони за телефон — „бартерна сделка“, учудваща за западноевропейска страна. Същото се е случвало и в римската епоха — магазинерите са връщали ресто в натура.)

Да си представим, че днес, за да ви дадат едно евро ресто, счупват една монета от две евро… би било незаконно. В римската епоха обаче — не. Защо?

Причината е, че днес стойността на монетите е символична (тя отразява богатството на една страна, нейните златни депозити и т.н.). Докато стойността на римските монети е била равна на тежестта на метала, от който са изработени (злато, сребро, бронз, мед).

Всъщност, ако се оцени реалната стойност на метала, който се съдържа в монета от едно евро, ще се получи около 15 евроцента.

В много музеи тези половинки монети са изложени на витрините, но без обяснителен текст. И хората си мислят, че това са „счупени“ монети. В действителност зад тях се крие свят, който не е достатъчно описан — светът на ежедневните покупки в по-периферните области на империята. Всъщност монета, еквивалент на половин сестерция, съществува, това е дипондият, но той почти не може да се намери по тези места. Затова практическият дух на римлянина е намерил разрешение.

Да се върнем към нашите продавачи на плодове. В Тарагона, където все пак има процъфтяващ пазар, тези счупени монети идват от време на време от територии, разположени по-навътре в сушата, и продавачите се стремят да се освободят от тях при първа възможност. Както видяхме да прави госпожата.

Клиентът получава рестото и си тръгва, подмятайки като жонгльор една ябълка, която току-що е купил. В неговата торбичка обаче, освен счупената монета, е и нашата сестерция.

Този мъж е помощник на един haruspex, жрец, чиято работа е да отгатва желанието и посланията на боговете, като например изследва вътрешностите на принесените в жертва животни. Чака го кола. Пътят ще бъде дълъг и ще ни отведе в областта, която в съвременната епоха се нарича Прованс, в южната част на Франция.