Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (36)

Леденото вино

Сега младежът влиза в града. Той не го знае, но в бъдеще мястото, където се намира, ще бъде фотографирано от хиляди туристи, дошли от всички краища на света, за да се възхищават на римските останки в Трир. Може би в този град са били направени най-впечатляващите находки, които могат да се срещнат толкова на север в Европа. Специално внимание заслужава входната порта. Нарича се Porta Nigra, тоест „Черната порта“. Съставена е от две кули, съответно на три и четири етажа, с безкрайно много колонади и отвори. Вълнуващо е днес да минеш под нея и да си представиш колко римляни са правили това през вековете. Но не и нашият конник. Внушителната порта ще бъде построена няколко поколения след неговото.

Тя е толкова огромна, че през Средновековието ще бъде трансформирана в долната си част в църква, а в горната — в манастир. После оттам ще мине Наполеон и ще премахне всички покривни и архитектурни елементи, свързани с религията, за да се вижда римската Porta Nigra такава, каквато е и днес. Изглежда странно как някои места се вписват не един път в сюжета на историята. В Трир ще се роди Свети Амброзий, чийто баща е бил префект на преториума. И на няколко десетки метра от Porta Nigra, но много векове по-късно, ще се роди Карл Маркс… Неговата къща — днес тя все още може да се види — е една от многото покрай пътя, който започва от голямата порта. Сега улицата е осеяна с магазини, ресторанти и сладкарници за сладолед. А в римската епоха?

Пътят съществува още по времето на Траян и ние преминаваме по него на кон. Струва ни се, че виждаме същите неща — дюкяни, магазини и заведения, в които може да се яде и да се пие. Нищо не се променя с минаването на времето.

Нашият младеж слиза пред една popina^[1]. След като връзва коня, сяда на една от масите, поставени на тротоара (по това време вече има маси навън) и поръчва… вино, разбира се. „Нека да е ледено“, добавя.

Днес ние бихме му сервирали бутилка бяло вино от хладилника. А по времето на римляните какво са правили? Сега ще разберем.

Поръчката пристига веднага. Момичето зад тезгяха измъква от един шкаф малко лед и го слага във вътрешността на бронзова цедка, натъпквайки го така, сякаш е топка сладолед. После вдига стомна и сипва отгоре вино. Ледът приема цвета на „нектара на боговете“ и след няколко мига от отворите на цедката излиза охладеното вино, почти ледено, и изпълва хубава керамична купа. После добавя няколко подправки. Движенията на девойката са бързи, сигурни и много елегантни.

Поставена върху поднос, купата студено вино преминава между масите. Много клиенти забелязват мургавата млада жена, дребна, с любезни обноски и издължени очи, която се движи с учудваща лекота. Внимателно се приближава до седналия младеж, който се взира с невиждащ поглед в минаващите хора.

Той вдига поглед най-напред към купата и после към келнерката. Очите й се усмихват, пълни с живот.

Младежът изважда почти механично нашата сестерция, без да откъсва поглед от лицето й, и я поставя на подноса. Това е хубав бакшиш и е неговият начин да й каже, че е поразен от красотата й.

Тя стисва в ръка сестерцията и се усмихва. Двамата се гледат все по-настойчиво.