Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (126)

Състезанието започва

Започва се. Организаторът на надбягванията, магистратът, ще даде знак за старта. Когато се появява с виолетовата си тога на специална трибуна над стартовите вратички, публиката започва да вика още по-силно. Сигналът ще бъде бяло платно (mappa), което той ще вдигне и ще развие.

В боксовете виковете достигат приглушени, така както слънчевите лъчи преминават през решетките на вратичките и огрявайки конете и кочияшите, образуват необичайни фигури от светлина и сенки. Всеки кочияш държи камшика високо като сабя и е готов да нанесе яростен удар на коня, за да го подкара. Очите не се откъсват от отговорника за отварянето на вратичките, morator, ключова фигура за всеки отбор. Доброто потегляне ще зависи от неговата опитност и от бързата му реакция. Капки пот блестят по челата на състезателите.

Конете също усещат нервността и пръхтят, клатят глави и рият терена с копита.

На няколко метра над украсените им гриви ръката на магистрата се протяга напред и виковете на тълпата стават още по-силни. За миг изглежда, че всичко замира.

После бялото платно внезапно се развива и взривява Циркуса. За части от секундата отговорниците за вратичките освобождават лостовете. Като срутваща се дига вълна от заслепяваща светлина залива конете и кочияшите. Мъжете затварят очи, изкрещяват с пълно гърло и разсичат въздуха с ожесточени камшичени удари. Колесниците потеглят и изчезват. Арената ги е погълнала.

Публиката вижда как конете изскачат от арките — сякаш експлозия е „изстреляла“ шарените колесници извън вратичките. Стадионът изпада във възторг. Всички насочват погледа си към този, който излиза напред в началните метри. Това е важно за добрата му позиция на първия завой. В началото е забранено да се изпреварват противниците и в първата отсечка на надбягването всеки трябва да остане в собствения си коридор. После всичко ще бъде разрешено в името на победата.

Мъжът със залаганията се е изправил на крака и крещи, насърчавайки своята квадрига от синия отбор. Тръгнала е добре, но не е сред най-напредналите, движи се в голямата група в центъра, докато червеният отбор още в първата права отсечка успява да изведе начело две от трите си колесници. Това е добър залог за победа, защото ще могат да играят като отбор, но нищо не е сигурно… Всяка конюшня изпраща в състезанието по три колесници и тази, която е най-напред, ще бъде „защитавана“ от другите две. Те ще препречват пътя на противниците или ще се стараят да ги разпръснат…

В този момент дванайсет квадриги летят като стрели в права линия и се насочват към първия завой. Очевидно е, че там няма да има място за всички, но никой не намалява скоростта и публиката разбира, че инцидентът е неизбежен. Разбира го и центурионът и широко отваря очи.

Когато стигат до края на отсечката, първите две коли (червени) успяват да вземат завоя по най-добрата траектория сред виковете на тълпата, струпала се по стъпалата на този сектор.

Веднага след тях пристигат три квадриги, които напразно се стремят да са най-близо до стената, за да завият най-бързо. От вътрешната страна е червената, която изглежда, че има добри възможности, но зелената я притиска към стената, като се старае да „задуши“ устрема й, и прави отчаян опит да й отреже пътя няколко метра преди завоя. Конете се разделят, може би те са първите, които усещат надвисналата трагедия. Онези покрай стената, притиснати към нея, пощръкляват и скачат върху квадригата на зелените. За миг животните се смесват, не се разбира вече към коя колесница принадлежат. От бъркотията внезапно изскача една от двете коли във вертикално положение и със счупен лост за управление. Тя е на червения отбор. Публиката ясно вижда кочияша, който отчаяно се вкопчва за „балюстрадата“, вижда изписания ужас на лицето му, после, като кораб, който потъва в морето, мъжът изчезва във водовъртежа от конски тела.

Скоростта е висока и заклещените коли и коне продължават своя смъртен бяг. Кочияшът на зелените не може да се изтръгне от мелето, колесницата му е повлечена по диагонал и оставя дълбока бразда с единственото си колело, все още на земята. Другото, високо горе, се върти в празното пространство. Зрителите са се изправили и разбират, че сега ще се случи нещо. Разбира го и самият кочияш, който отчаяно се мъчи да разреже юздите с кинжала. Всичко става за миг. Колелото, което поддържа цялата тежест на впряга, задира, колесницата рязко спира, отскача и започва да се върти около себе си с впечатляваща бързина. Премазаният кочияш остава неподвижен на земята.

Следващите успяват да заобиколят мястото на инцидента. Никой не удостоява с поглед колегата си на земята. Това е част от риска. Мислят само как да продължат надбягването.

Преминават без премеждия първия завой и поемат по втория прав участък.

Забелязваме нещо любопитно. Всеки кочияш е стъпил в колесницата, но не като в „Бен Хур“. Във филма главните герои се протягат напред с юздите в ръка в позата на човек, който изтърсва чаршаф, надвесвайки се от балкона. В действителност кочияшите са наведени назад в поза, напомняща стойката на сърфист, който пази равновесие с единия крак напред и другия назад. Необходимостта да направляват юздите с тялото си ги принуждава да заемат много различни позиции, подобни на тези на боксьор, който избягва ударите.

Сега на правата линия скоростта на колесниците достига седемдесет километра в час. Забележителна скорост. Неслучайно осите на колелата загряват прекалено много. Налага се да се намесят „техниците от боксовете“ на отборите (sparsores). Те застават покрай правата линия с конусовидни ведра и амфори и хвърлят големи количества вода върху колелата на колесниците, за да ги охладят… като неизбежно намокрят и колесничарите.

На завоя скоростта намалява, но все пак остава към трийсет-четирийсет километра в час. Всъщност точно на завоите се случват страшните инциденти. Всички знаят това. Сега колесниците завиват, като вдигат малки фонтани пясък. Кочияшите се навеждат към вътрешната страна, както прави състезателят върху мотора за надбягване, когато се плъзга отстрани на седалката.

Малките колела дават възможност да се вземат остри завои, защото държат ниско центъра на тежестта на колесницата, подобно на болидите на Формула 1. Но тайната на успеха са конете. И ние го виждаме много добре.

Четирите коня не са еднакви, имат различни качества. Тези встрани (наречени funales) са истинското „кормило“ на квадригата. Най-вътрешният трябва да може да направи остър завой, а най-външният — да измине много повече метри и да го стори по съвършен начин, запазвайки правата линия с другите. Необходими са години на дресировка. Понякога жребците идват от далечни провинции и са „наблюдавани“ от експерти на различните конюшни точно както става днес с футболистите от други страни.