Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (195)

Да се изкачиш по Нил

Гръцкият турист е част от компания на философи, които след няколко дни се събират на голям кораб, за да се изкачат по Нил и да посетят неговото невероятно поречие. Всъщност още в римската епоха египетските паметници са смятани за „древни“. Рамзес II е живял хиляда и триста години преди Траян.

Лайънъл Кесън ни разкрива много подробности от този туристически маршрут, изненадващо подобен на сегашния.

Всъщност това е много удобен преход. Вярно е, още не съществуват витлата и моторите, за да се плава срещу течението на Нил като със сегашните круизни кораби. Но се използва друг мотор, дарен от природата — вятърът. За да се изкачат по Нил, се вдигат платната и се улавят ветровете, които духат обикновено в южна посока. А за да се слезе по Нил, е достатъчно да се оставиш да те носи течението…

Нещо, което ни липсва днес при тези пътувания, е тишината, плискането на водата по плавателния съд, шумът на платното, което плющи на вятъра, този на греблото, което удря дървения борд на кораба и плясва във водата…

Това е звуковият фон, на който групата туристи плава по Нил и минава близо до „зоологическата градина“ на амфибиите в тръстиковите насаждения. Там носорози, доведени от Индия, стоят във водата в очакване да бъдат отведени в Рим, в Колизеума.

Задължителна спирка е Мемфис, отправна точка за посещаването на пирамидите. Гръцкият философ успява да се възхити на нещо, което ние никога няма да видим — блясъка на тяхното гладко покритие (днес се забелязва само на върха на пирамидата на Хефрен).

Малката група философи присъства развеселена на геройството на момчетата от селището Бусирис, които за няколко дребни монети се изкачват с изумителна бързина по гладките стени на пирамидите.

Но много по-впечатляващ спектакъл е този на свещения бик Апис, живото въплъщение на бога Птах (или Озирис). Може да се види в Мемфис в специални сгради до храмовете.

Бикът не е единственото животно, на което туристите и пътниците се любуват в Египет. По-нататък по реката се стига до друг религиозен център, където могат да дадат храна на голям крокодил, въплъщение на бога Себек.

Този свещен център се намира в главното селище на областта Фаюм, която е една от житниците на Египет и следователно и на империята. Вилите и насажденията са много. На борда на кораба се качват три жени и две момчета от местността. Те ще продължат известно време с нас. Отиват на някакъв празник и са много елегантни.

Продължаваме да наблюдаваме новопристигналите, защото ни дават представа какви са египтяните по времето на Римската империя. Изобщо не приличат на тези, които виждаме днес, след толкова миграции и смесвания — хора със силно изразени близкоизточни черти и често с тъмна кожа. Тук, на кораба, биха могли да бъдат сметнати за гърци, всички имат къдрави коси, светла кожа, очите им понякога са дори с лешников или зелен цвят, а когато са черни, погледът им е винаги дълбок, настойчив и чувствен.

Фризурите на жените са прости, но добре направени. Веждите им обаче, нещо любопитно, са гъсти и в някои случаи дори се сключват над носа…

Първата, слаба и дребна, има буйни коси със съвсем ситни къдрици. Носи красиви златни обици във формата на везни с по три перли, а около врата си — елегантно колие във вид на лента, представляваща мрежа от бели перли.

На втората косата е събрана в кок на тила, има златна верижка, поставена като корона с украсен диск в центъра. Дрехите й са пурпурни и обвиват слабото й и гъвкаво тяло.

А третата жена, видимо по-възрастна, е доста по-пълна и пищна. Истинска матрона. Носът й е по-скоро дълъг и месест, лицето й е пухкаво. Косата, събрана в кок, го обрамчва с елегантни къдрици. Поразяват обиците й, които представляват две големи „зърна грозде“ от аметист и се поклащат при всяко движение на главата й. Предизвиква възхита преди всичко колието й — то е златно и от него висят гроздове от малки сфери, и те от злато.

Жените говорят с двете момчета, без съмнение братя, като се има предвид голямата им прилика. Така разбираме името на матроната — казва се Алине, но всички я наричат Тенос. Тя е изискана и учтива. Знаем, че е майка на две момиченца, които се смеят и се шегуват помежду си. После, при пристигането след няколко километра, поздравяват възпитано и слизат, пазейки равновесие по дъската.

Когато ги виждаме така с туниките и столите, се сещаме за Индия. Ако искате да придобиете представа как са изглеждали хората в римската епоха със своите дълги дрехи, помислете си за индуските жени. Движенията, гънките, погледите, парфюмите (а също и кастите) са много сходни.

Това, което видяхме на кораба, могат да го видят и посетителите на някои музеи. Тези жени продължават „да съществуват“ в съвременната епоха благодарение на необикновените портрети, които са поръчали да им бъдат направени приживе, за да ги закачат в къщите си (както ние правим със снимките) и които после са били полагани върху мумиите им. Пустинята идеално ги е запазила и сега са изложени в някои музеи в света (Тенос например е в Берлин). Те са изключително много и днес са наречени с общото име „портрети от Фаюм“. Някои са толкова реалистични, че приличат на фотографии. Бихме могли да ги вземем за портрети, снимани от Оливиеро Тоскани в Античността.

Но и без да ходите в музеите, можете да им се насладите по интернет от вашия дом. Струва си преживяването. Физиономиите ще ви се сторят близки, ще имате усещането, че вече сте ги виждали някъде. Учудващо е да се открие доколко лицата им биха могли да са на някои от съвременните италианци. Със сигурност ще „разпознаете“ колега от службата, близкия магазинер или бивш съученик…

Но това, което поразява още повече, са проницателните им погледи. Те са „живи“, все едно са на хората, които бихме срещнали тук, в Египет, по време на Римската империя. Някои, като Тенос, точно по време на нашето пътуване. Защо не на някоя голяма лодка.