Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (113)

Влизаме в Циркус Максимус

Мъжът излиза от заведението и се отправя към стъпалата. На душата му е спокойно, като на човек, изпълнил дълга си. Изкачва се по дългите каменни стълби заедно с много други хора. Стъпалата са толкова изхабени от употреба, че са станали гладки и се пързалят. Един стар човек губи равновесие, но го задържат и му помагат да се изкачи. Тълпата сякаш го „превозва“. Никой не иска да се спира, всички бързат нагоре.

Системата на стълбите с рампи на зигзаг е изключително практични. Преминаването от улицата към стъпалата е много просто — няма само един вход, а десетина по целия периметър. Освен това, след като се преминат арките на входа, Циркус Максимус се превръща в истинско „сирене грюер“, пресечено от безкрайно много коридори и рампи, които разделят влизащите на хиляди потоци, позволявайки бързия достъп до местата.

Това решение е приложено и в Колизеума, и в много други подобни съоръжения. Да накараш всички да минат през един-единствен вход, би било просто лудост. Днес това понякога се случва по време на големи събития, събрания или концерти. Пример е отминалият Love Parade в Дуйсбург, Германия, през август 2010 година: 19 младежи загинаха, стъпкани от тълпата, докато минаваха през единствения вход — дълъг тунел в стената. Повече от 500 бяха ранени.

На фона на кънтенето на стъпките и екота от гласовете хората изпълват вътрешните коридори на първото ниво на Циркуса, после тези на второто. Най-накрая стълбите стават дървени и водят към последния пръстен, той също дървен. Целта е близка. Остават само няколко стъпала…