Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (144)

Откъде идва златото на Рим

Минали са няколко дни. Марк е продължил на север, минавайки през Хиспалис (Севиля) и Италика (където е роден Траян). Областта не се казва още Андалусия, а Бетика, от името на реката Бетис, днешната Гуадалкивир. Ще приеме името Андалусия с падането на Западната римска империя.

Най-сетне стига до целта в крайната северна част, тази, която в съвременната епоха ще бъде наречена Галисия, в бъдещата провинция Галеция, на границата между Испания и Португалия. Тук се намират златните мини.

Всъщност Марк, в качеството си на императорски функционер, е бил изпратен да инспектира добиването на злато в тези мини под открито небе. Те са сред най-големите в империята и се намират в истинска райска градина.

Марк се е събудил рано тази сутрин, преди разсъмване. Целта на дългия поход, който е предприел заедно с колона войници като ескорт и други функционери, е билото на един хълм. Когато стигат там, слънцето се показва на хоризонта, разкривайки невероятна гледка.

Навсякъде наоколо, чак до хоризонта, се простират вълни от заоблени възвишения. По склоновете им се чува шумоленето на зелените корони на кестените. Тук-там изникват като айсберги естествени кули, бразди и долчинки, изваяни от ерозията на платото.

Тази толкова естествена и красива панорама внезапно е нарушена от апокалиптична гледка. В полите на склона, където се е спряла колоната войници и функционери, се разкрива огромна лунна шир, лишена от дървета и живот. Пейзажът напомня дъното на пресушено езеро, но всъщност е дълбока рана, нанесена на земната повърхност разкъсване, което оголва плътта на толкова хармоничната природа.

Всичко това не е дело на боговете. То е дело на човека. На това място от „Ад“ на Данте се движат и суетят като мравки хиляди микроскопични човешки фигури. Те са на работа още с първите лъчи на зората. Смесен шум от викове и инструменти стига чак до горе. Може би адът изглежда точно така.

Ето това са големите златни мини на империята.

Височината, на която се намира Марк, ще бъде срината в намиращата се под нея лунна долина. По този начин ще излезе на бял свят златният слой в основата й. За събарянето й ще се използва опустошителен метод, който Плиний Стари е определил като ruina montium, тоест буквално „разрушаване на планините“. Име, което само по себе си е програма…

Вече идва ред за новото събаряне. Всичко е готово и от няколко минути е даден сигналът за евакуация на мините.

На различни места по платото около Марк се виждат много „кладенци“, от които един по един започват да излизат първите групи миньори. Те са изтощени, мръсни, с напрегнати лица и широко отворени от страх очи. Още не е дошъл моментът да се събаря склонът, но те не знаят това.

Кои са тези мъже и какво има зад този тъмен отвор, който слиза вертикално в терена на малко разстояние от ръба на стръмнината?

За няколко минути река от човешки същества излиза от мините. Един от миньорите се спъва и е стъпкан от другите. Всички са като полудели. Блъскат се, за да ускорят изкачването си по безкрайния низ от дървени стълби, които ги извеждат извън подземния ад. Някои са голи, други са облечени със захабени парцали, телата им са съвсем слаби, покрити са с кал, драскотини и рани. Лицата им са изпити и брадясали. Липсата на зъби подчертава изражението на безнадеждност.

Веднага ни идва наум, че са роби. Но не са. Този, който работи тук, го прави доброволно, това са свободни, но отчаяни хора. Получават съвсем малко заплащане, колкото да преживеят.

Ситуацията напомня много това, което се вижда днес в някои области на Третия свят, където се добива злато (Африка, Южна Америка и т.н.). Работата е много тежка, условията са ужасяващи, но работниците не са роби, поне официално. И всички се надяват, че ще намерят голям къс самородно злато, който ще промени живота им. Така е и в римските мини.

С Траян мините на Лас Медулас достигат пика на своята експлоатация — като работна ръка са ангажирани не по-малко от 8000 души, разделени според специфичните си дейности — едни копаят, други изнасят материала от галериите, трети пресяват… Излишно е да се казва, че работата е убийствена.

Сега излизат последните миньори. Подкрепят някои свои ранени другари. Изнасят тяло със страшна рана на главата, от която тече обилно кръв. Вижда се светлият цвят на мозъка. Може би човекът е вече мъртъв. Разнася се слух, че е имало пропадане във вторична галерия. Вероятно има жертви. Това са чести инциденти тук. Но римските власти са се научили да не си губят времето с подобни трагедии. Не може да се спре добивът на злато за империята, за да се обръща внимание на съдбата на тези отчаяни хора. Заповедта е ясна — никой няма да слиза да търси изчезналите, евентуално останали живи, още по-малко да се опитва да вади телата на мъртвите. Вече закъсняват с излизането. Такъв е законът на мините. И те са го знаели предварително. Телата им ще потънат след малко заедно с хребета. Дори няма да е необходимо да бъдат погребвани.