- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Юдит Филипова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, корекция и форматиране
- danchog (2014 г.)
Издание:
Автор: Алберто Анджела
Заглавие: Imperium
Преводач: Юдит Филипова
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Историография
Националност: италианска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20 януари 2014
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-257-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025
- — Добавяне
Един римски Обама
Има ли расизъм в Римската империя? Като гледаме всички тези хора с най-различни черти, които седят в театъра на Лептис Магна един до друг, отговорът е — не. Всъщност и от етническа гледна точка през римската епоха се осъществява може би най-голямата интеграция в историята. Никой не е дискриминиран заради цвета на кожата си. Така както никой днес не подлага на дискриминация футболен играч или самолетен пилот според цвета на косите му — блондин или брюнет, все едно, стига да си върши добре работата… И за римляните е така.
Единствената дискриминация е свързана със социалния слой, към който едно лице принадлежи, и с парите, които притежава… И тя е жестока.
За да стане сенатор например, човек трябва да има поне един милион сестерции и имоти.
Римското общество е мултиетническо, защото интегрира победените, не ги дискриминира, нито ги изтласква на дъното на общността. Римляните не само не познават расизма, но и смятат етническото разнообразие за богатство, защото е следствие на социални и икономически механизми, които гарантират бъдеще на римската цивилизация. Това е много интересен аспект.
Отново взимаме пример от Северна Африка, тъй като се намираме тук, в Лептис. Римляните позволяват на африканците да натрупат богатство, да постигнат успех и да заемат най-високи властови постове. Очевидно основното изискване е междувременно да са станали римски граждани.
Африканецът има същите възможности да стане император като италиеца или гала. И се е възползвал от тях. Ако ви се случи да видите една прочута рисунка върху дърво, която изобразява Септимий Север с цялото му семейство, истинска „семейна фотография“ от епохата, ще се учудите от цвета на кожата му — тя е много тъмна. Бихме могли почти да го смятаме за „Обама“ на Римската империя. И никой не е имал нищо против цвета на кожата му. Нито против факта, че говори латински с много силен африкански акцент. Сестра му дори не можела да говори латински и била изпратена вкъщи, защото в Рим всички й се подигравали.
И въпреки това Септимий Север е бил един от най-великите императори на Рим, човек, който е умеел да защитава границите и да управлява империята много по-добре от други свои „европейски“ колеги.
Римската империя се е оказала способна да постави африканец на най-високия пост. Именно защото представлявала система, отворена към покорените народи, които приемали нейната култура. Това е аспектът, който най-много я отличава от много от по-новите империи като английската, френската или испанската, които не давали на народите от завладените територии достъп до висшите длъжности.
Например никога не е имало кениец с короната на крал на Англия, перуанец с тази на краля на Испания, нито конгоанец е ставал крал на Белгия или полинезиец крал на Франция. В Римската империя това се е случвало много пъти. Самият Траян е бил първият император неиталиец в историята — бил е роден в Испания.
В края на века, който изследваме, една трета от римския сенат ще има африкански произход, вероятно именно заради просперитета и богатството на региона. Никой не е възразявал против цвета на кожата на сенаторите…