Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (26)

Нашата монета е подновила своето пътешествие в Римската империя. Преминала е в други ръце по банален начин — когато декурионът се съблича в термите на Виндоланда и припряно навива на руло дрехите си, изгаряйки от желание за една хубава баня, кесийката, закачена за колана му, се обръща, сестерцията пада и се плъзга на дъното на малка ниша с номер, която служи за шкафче в съблекалнята…

В продължение на много дни никой не я забелязва. След това друг клиент на термите, минавайки оттам с лампа в ръка, вижда, че вътре в нишата нещо проблясва.

Сега монетата се намира в кесийката на търговец на вино, който е доставил няколко амфори на границата на империята и се връща обратно. Британия е вече зад гърба му, монетата се е завърнала на континента и продължава по голям път в Лугдунската провинция, в сърцето на страната, днес наречена Франция.

Търговецът е яхнал коня си заедно със своя доверен роб. Двамата от часове се придвижват бавно под плющящия дъжд.

Как се предпазват римляните от дъжда? Ако си мислите, че чадърите са съвременно изобретение, бъркате. Съществували са още тогава! Че и преди това.

Археолозите са намерили някои дори в гробниците на етруските.

Били са малко по-различни от нашите, нямали нито тънки метални спици, нито пружини. Напомняли са обаче много на „китайските“ с плътни и твърди пръчки. Дотук приликите с нашия свят. Защото употребата им била по-различна. Етруският образец, съхраняван в музея на Вила Джулия в Рим например, е от слонова кост. Това означава, че е бил използван от богати хора, истински символ на благосъстоянието на аристокрацията.

Изненадата е, че тези чадъри служели за предпазване не от дъжда, а… от слънцето. Знатните жени, за да не почерняват, се разхождали с тях точно както се правело в Европа през осемнайсети, през деветнайсети и в началото на двайсети век. И както се прави и днес в Далечния изток. Всъщност тяхното име било umbrella, от umbra (сянка), а и днес все още не се наричат „пазещи от дъжд“.

Щом чадърите са се използвали за предпазване от слънцето, как са се пазели римляните от дъжда? С друго от тези „изобретения“, които смятаме, че са модерни — пончото, непромокаемото наметало!

Двамата на коня и някои от срещнатите от тях пешеходци наистина са наметнати с пончо (paenula) от кожа, обработена с мазнина, която я прави непромокаема. Други пък като легионерите носят модели от варена, степана вълна, напоена със зехтин, за да възпрепятства проникването на водата.

За наметалото винаги има прикачена качулка, често островърха. Така че, когато вали, римляните приличат на малки движещи се „пирамиди“ с лице, което се показва от кръгъл отвор, и са доста подобни на облечените като бутилки хора пред супермаркетите…