Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (10)

Раждането на сестерцията

Горещината е потискаща — ако навън не се диша, тук сякаш влизаме в някаква пещ. И цветът на помещенията е подобаващ. Светлината на лампите ги облива, като им придава жълто-оранжева тоналност. Вниманието ни е привлечено от дълга стена и от тежка порта с розетки. На много места мазилката е паднала и върху обелената повърхност пробягват тъмни сенки. Появяват се и изчезват. Понякога изглеждат така, сякаш танцуват френетичен танц. После пак изчезват. Те са светлинното ехо на нещо, което се случва в голямата зала отвъд стената. Да, но какво?

Преминаваме през вратата. Звукът на силни и тежки удари оглася въздуха и нахлува в ушите ни. Мощни удари с металическо кънтене. Обръщаме се и пред очите ни се появява сцена, достойна за „Ад“ на Данте — потни полуголи мъже са събрани на групи, на равномерно разстояние една от друга. Над главите им виждаме тежки чукове, които се вдигат, за да се стоварят с трясък. Тук се раждат сестерциите, които циркулират из империята. И не само те — в зависимост от периодите на годината се раждат и сребърни монети (денариите), и златни (ауреите) и по-малките, от бронз (дипондии) и мед (аса, семиси).

Според строгата монетарна система, въведена от император Август и създала базата на търговията в Римската империя, един аурей (златна монета) отговаря на:

— 25 денарии (сребърни монети)

— 100 сестерции (бронзови монети)

— 200 дипондии (бронзови монети)

— 400 аса (медни монети)

— 800 семиси (медни монети).

Приближаваме се до група мъже, работниците от монетния двор. Поразява ни една подробност — те са роби. Част са от така наречената familia monetalis, семейството на монетните майстори. В зависимост от периода произвеждат сребро или дори злато. Това е операция, която изисква голямо внимание от страна на зорко наблюдаващата ги охрана. В края на смяната работниците са подложени на старателно претърсване, един по един, за да се избегнат кражби. Сандалите им биват изчетквани, косите и устата изследвани и т.н. Дори подът е снабден с решетки, за да се събира всеки паднал фрагмент.

Сега изсичат сестерции и можем да видим как се раждат те. Първата стъпка е да се направят пръчки от бронз.

В съседно помещение има малки леярни, където металите се загряват до невероятна температура. Сега ковачът взима с дълги щипки потата от пещта и я изсипва в калъп от огнеупорна глина. Бронзът се е превърнал в гъста пареща течност, която изчезва в калъпа. От отвора излиза облак дим и ковачът притваря очи, възпалени от работата, която няма край. Лицето му е червено, може би по-червено от косата му. Ще трябва да чака да се охлади металът. През това време друг роб отваря вече изстинали блокове глина и изважда необработените пръчки бронз.

После със специални скалпели те ще бъдат нарязани на парчета точно както се прави със салам. Всяко резенче ще се превърне в една сестерция. Естествено, ще трябва да бъдат обрязани по шаблон, за да им се придаде съвършена кръгла форма. На практика това е необработена монета, върху която няма надписи и фигури.

Тя ще бъде внимателно претеглена. Това е изключително важна подробност, защото стойността й съответства не на вида й, а на тежестта й (това важи както за златото, така и за бронза на сестерцията, за среброто на денария и т.н.).

Накрая монетата ще бъде нагрята отново и ще бъде занесена на хората, които ще отпечатат върху нея лицето на императора от едната страна и останалите надписи и фигури от другата (ези и тура).

В момента сме близо точно до тези хора. Те всички са нервни и измъчени от непосилните смени и от пазачите, които се държат като истински надзиратели всеки път, когато някой сгреши.

Един от робите се приближава, хванал е с клещи горещото колелце и го поставя на малка кръгла наковалня. Не където и да е, а точно в центъра, върху калъпа, тоест върху издълбаната фигура на императора. Когато бъде нанесен ударът, този калъп ще отпечата лицето върху едната страна на бъдещата монета. А от другата страна как ще се изработи? Лесно, по същия начин. Всъщност, докато единият роб я държи здраво в центъра на наковалнята, втори поставя върху нея метален цилиндър с различен щемпел, за обратната страна. Тогава всичко е готово за удара. Трети роб вдига чука, тежък ковашки чук.

Тримата мъже се поглеждат в очите за част от секундата. Робът, който замахва, грамаден келт с червена коса, разцепва въздуха със страхотен удар. Другите двама затварят очи. Сириецът прави гримаса и толкова силно присвива черните си очи, че те изчезват сред бръчките на лицето му. А върху лицето на африканеца проблясват стиснатите му бели зъби.

Ударът е толкова силен, че подът с решетките потреперва. За миг всички се обръщат, даже и пазачите от близката група. Толкова могъщ удар не е обичаен. Ушите на сириеца бучат, по ръцете му сякаш лазят мравки. Но благодари на боговете, че гигантът е попаднал в целта. Иначе би размазал ръцете му. Африканецът мълчи. Келтът с червените коси ги наблюдава доволен. Неочаквано едно толкова обикновено в тази среда действие го е превърнало в център на вниманието. Всички гледат монетата. Отговорникът за изсичането й я взима с щипките. Той е дебел мъж с къдрава брада. Оглежда я. Ударът е бил съвършен. Лицето на императора е добре разположено в средата. Надписите се четат. Има само един дефект — от едната страна е пресечена от резка. Никой няма вина. Калъпът е „изморен“, както се казва, отпечатал е прекалено много сестерции, може би вече е счупен. Мъжът я поглежда за последен път и я хвърля в сандъка, в който се намират току-що изсечените монети. После изкрещява на тримата роби да продължат незабавно работата. Те хвърлят последен поглед, инстинктивен, към сестерцията, която се приземява при близначките си, и възобновяват ударите. Този път те не са толкова силни.

Току-що разтопеният бронз има цвета на златото. И монетата с резката блести като жива. Върху повърхността й се отразяват като върху древно огледало фигурите на робите, които продължават да изсичат пари…

Това е сестерцията, която ще ни заведе на обиколка в Римската империя. И отвъд нея. Никой тук, в монетния двор, не си го представя, но това ще бъде невероятно пътешествие.