Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (159)

Заливът на Неапол… без Везувий

Пристигането в залива на Неапол е, както винаги, зрелищно. С островите Иския и Прочида вляво, Капри и полуострова на Соренто вдясно, човек има чувството, че излиза на сцената на природен театър, който ви прегръща и обича.

Подтикван от вятъра, корабът продължава мълчаливо да се придвижва към тази прегръдка. Богатият търговец стои на носа, опрял ръце на дървения парапет. Вдишва със затворени очи аромата на… земята. Неговата земя. Утринното слънце топли лицето му.

Като самолети, наредени на опашка, за да се доближат до писта за излитане, забелязваме зад гърба си много други платна, отправили се към Поцуоли.

Сега корабът се насочва към лявата страна на брега, където се забелязват по-големи и по-малки заливчета — там се намира пристанището. Инстинктивно поглеждаме надясно, търсим Везувий… странно, но не виждаме внушителната маса на вулкана. Къде ли е? Истината е, че той… още не съществува (поне във формата, която познаваме днес)!

Но как така? Помпей е бил погребан преди по-малко от четирийсет години…

В действителност нещо, за което малко се говори, е, че не сегашният Везувий е бил убиецът на Помпей и Херкулан, а един различен Везувий, който при изригването си се е раздробил и впоследствие е променил формата си.

Сегашният вулкан се е родил след опустошителното земетресение, като постепенно е нараствал вътре в пояса от останките на античния, докато е достигнал днешните си размери.

Следователно по времето на Траян е вероятно още прекалено малък, за да бъде видян от морето, както на картичките в съвременната епоха. Навсякъде има ясни следи от катаклизма, въпреки че растителността е започнала да превзема създадения от него лунен пейзаж.

Нещо подобно можем да кажем и за Неапол. Той е още скромен град, много различен от пълната със съблазни метрополия, която познаваме.

Но ако партенопейският град е още малък, около него строителството вече е започнало да завладява брега. На много места забелязваме непрекъсната редица от луксозни жилища. Тук са имали вили Цицерон, Цезар, Луцилий, Крас, Хортензий. Тук идвали и императорите. От Август до Адриан, минавайки през Тиберий, Клавдий и т.н.

Това застрояване е особено добре изразено в залива на Путеоли (днес Поцуоли), където влизаме сега. Не бяхме виждали нищо подобно, преди да направим това пътешествие в империята. Може да се каже, че цялата тази ивица от брега на Кампания е била буквално „циментирана“ от римляните по логиката на ужасяваща строителна кампания. За тях — напълно допустима, те дори казвали: Voluptas aedificandi^[1], за да обяснят това, което се случвало — преди всичко в Бая. Бая е местност в залива на Поцуоли, където са концентрирани великолепни вили, гигантски терми, обществени сгради, къщи и хотели и т.н. Можем да я определим като Акапулко на римляните. Това е място за забавления (даже свързани с някои прекалености) на аристокрацията и на богатата класа.