Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (213)

Пътуване към Атина

Пътуването през Егейско море ни разкрива наличието на учудващ трафик. На хоризонта винаги се виждат платна.

На борда има и стоки, но преди всичко пътници. Кои са те и къде отиват? Много от тях са търговци или пътуват по работа (чиновници, администратори, войници и т.н.), други отиват на гости на роднини. Понякога и пътниците са стока, като робите, водени в Делос, за да бъдат продадени.

Има и туристи. Любопитно е, че за разлика от нас те ни най-малко не се интересуват от красивата природа. Дори често я смятат за източник на опасности (вълци, малария и т.н.). В краен случай проявяват интерес към онези поддържани местности, където се чувства „присъствието“ на някое божество — извор (защото кой друг, ако не висша сила ще накара водата да блика от почвата?), свещена гора със своята тишина, серни залежи с адските си изпарения и т.н. Туристите от римската епоха, общо взето, предпочитат по-ограничените пространства, не величествените пейзажи или панорамните гледки.

И много често смесват античната история с митологията. Така освен че се покланят пред гробовете на Вергилий в Неапол или на Сократ в Атина, туристите посещават и тези на митологични персонажи като Ахил и Аякс, или в Спарта мястото, където Пенелопа е решила да се омъжи за Одисей…

В този смисъл не липсват екскурзии до места със странни „реликви“. В Аргос например под надгробна могила „лежи“ главата на Медуза. На остров Родос е изложена купата, с която пиела Елена от Троя, с форма на една от гърдите й. Във Фаселис в Мала Азия се възхищават от копието на Ахил и т.н. Хората отивали да видят тези реликви точно както днес се ходи при тези на светците.

При липса на научни обяснения е много лесно някои артефакти да станат обект на фантастични тълкувания. Като фосилите на праисторическите слонове, смятани за кости на гигантите (или на циклопите в Сицилия).

Сред пасажерите на борда на корабите има и хора, които отиват на поклонение в свързаните със здравето храмове или за да получат отговор от оракулите.

Три светилища по-специално са истински „двигатели“ на тези посещения — това в Епидавър, в Пергам и на остров Кос. Но как се е провеждало лечението?

Например чрез терапията на съня, както ни разказва Лайънъл Кесън. След пречистваща (или хигиенизираща) баня пациентите влизат в храма, молят се и после им предлагат да се излегнат на земята или на някаква постеля. Понякога това са обширни помещения, където всички заедно прекарват нощта. Сънят им дава съвет… медицински, понякога ясен, понякога по-загадъчен, който жреците тълкуват. Лечението винаги е просто — храни, които да приемат или от които да се въздържат, бани, упражнения.

Било по море, било по пътищата непрекъснато се срещат болни поклонници, тръгнали към тези места.

И за да завършим, сред различните хора, които корабите превозват, са и олимпийските атлети. През 117 г. сл.Хр. (годината, в която се намираме) в Гърция започва 124-ата Олимпиада…