Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (129)

Драма на последния завой

Сагита е от най-външната страна на квадригата. Следователно на всеки завой преминава повече метри от другите коне, но го прави със сила и лекота, които впечатляват. Гривата му, украсена със сини пискюли и панделки, подчертава всяко негово движение, люлеейки се като знаме. Публиката му се възхищава. Той е много красив кон, в разцвета на зрелостта си. С хармонични подскоци води колесницата на всеки завой, вкарвайки я в съвършени траектории. Едно цяло е със синия кочияш, човек и животно се разбират инстинктивно. Публиката обича подобни обрати в състезанията и сега е на страната на тази квадрига, която никой не смяташе за фаворит при тръгването.

Наближава моментът на равносметката. Последният делфин е обърнат. Водата, която изтича от устата му, е оцветена в червено, за да отбележи, че е започнала последната обиколка. Двете колесници са все по-близо и се готвят да навлязат в предпоследния завой. Синият кочияш отново дава вид, че ще задминава от външната страна, за да накара противника да го последва и после да се вмъкне отвътре. Но този е разбрал маневрата и не се хваща в капана. Остава плътно до стената и забавя малко, за да накара синия да излезе от траекторията и да влезе направо в завоя… Стара лисица е и той.

Но синият кочияш интуитивно решава да опита задминаване от външната страна. Разбира се, това означава да измине много повече метри, но конете му имат все още много енергия. Внезапно точно преди завоя двете квадриги се оказват изравнени. Зрителите отново рязко се изправят.

Сагита инстинктивно разбира какво трябва да прави. Галопира още по-бързо и със свръхусилие ускорява бега си, така че да се задържи в права линия с другите. През целия завой двете колесници са една до друга. Колелата се опират. Конете се докосват. Те са толкова близо, че когато излизат от последната крива, изглеждат като един впряг от осем коня.

Но ги очаква горчива изненада. Борбата на опашката на групата е предизвикала инцидент. Две коли са се обърнали, конете, които са се смесили едни с други, скачат като пощръклели. Един е със счупен крак. Никой не е успял още да пристигне на мястото на naufragium. Само кочияшът от белите се опитва да успокои конете. Другият, от синия отбор, лежи на земята в безсъзнание. После надига глава, посъвзема се. Очите му са пълни с пясък, но забелязват двете квадриги, които връхлитат върху него. Има време само да си покрие каската с ръце. Синият кочияш разпознава своя съотборник и така силно дърпа юздите, че Сагита изхърква. Но се подчинява. Колата избягва за мъничко човека на земята.

Червеният обаче няма скрупули. Пред него внезапно се разкрива пространство — възможност, на която не се е надявал. Публиката го вижда как нанася удари с камшика върху конете си и присъства ужасена на трагедията. Падналият кочияш е пометен от животните. Червената колесница подскача, когато минава през тялото му. И продължава пътя си, оставяйки безжизнен мъжа, на когото веднага се притичва на помощ кочияшът от белия отбор. Коленичи и го повдига нагоре, като му маха каската. Лицето му представлява кървава маска. Но е още жив.

Публиката свири с уста и протестира, само тази на червения отбор ликува. Нейните отново са на първа позиция и продължават надбягването със значителна преднина.

Привържениците на сините крещят от отчаяние, а мъжът, заложил на Сагита, седи с празен поглед. Центурионът обаче е станал прав и с пълно гърло отправя хули към червения кочиаш.

В този момент Сагита извършва нещо прекрасно. Увеличава скоростта си и принуждава другите коне да направят същото. С лудо препускане синята колесница настига червената. Веднъж изравнили се, Сагита притиска малко, като изтласква противниците към стената. Синият кочияш разбира тутакси стратегията на коня и я следва, като маневрира с юздите. Операцията успява, червената колесница се трие в мраморната стена, колелото се качва отгоре й.

„Ако продължава така, ще се преобърне!“, крещи, сияещ, центурионът. Червеният кочияш дърпа юздите, за да избегне трагедията, и възстановява равновесието на колесницата си.

Двете квадриги са вече една до друга на финалната отсечка.

Двамата кочияши удрят с камшиците конете, но свистенето не се чува заради рева на трибуните. Публиката е на крака, изпаднала е във възторг. Остават няколко стотици метри.

Червеният кочияш прави последен опит — удря конете на сините. Цели се точно в очите на най-близкия. Удря го много пъти, но конят не отстъпва, а Сагита гневно влага още повече сила в своите подскоци. Изтегля цялата квадрига, която прогресивно изпреварва тази на червените.

Червеният кочияш разбира, че победата му се изплъзва от ръцете, и започва с всичка сила да удря с камшика си своя колега. Това са яростни саблени удари, които разцепват кожата и одраскват дори каската. Целият Циркус крещи, протестира…

Като полудели метеори двата болида прелитат пред трибуната на императора.

Остава малко. Съвсем малко. Само няколко метра… Ето го финала.

Синята квадрига го преминава първа. С малко, но категорично. Може би именно Сагита е била най-отпред…

Публиката е в делириум, мъжът, заложил на Сагита, вика, ликува благодари на боговете един по един и прегръща всички наред, включително и центуриона, който го отблъсква сурово. Циркус Максимус прилича на едно-единствено живо същество, което крещи, тръпне тържествува… В някои сектори групи привърженици на различните отбори се бият помежду си. Те са като сегашните хулигани, които предизвикват сбивания с невероятна жестокост. Властите правят всичко възможно, за да им попречат, но както става и днес, е трудно да се противопоставят на тези безредици, които често преминават в ръкопашен бой с ранени, понякога и убити.