Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (116)

Атмосферата по трибуните

От хилядите отвори, наречени vomitoria (заради начина, по който „бълват“ зрители…), излиза безкрайна редица от хора. Сякаш наблюдаваме току-що пробудил се мравуняк.

Слънчевите лъчи постепенно огряват стъпалата и очите могат да проследят пътя им. На свой ред сянката се отдръпва и изчезва, като платно, изтегляно при откриването на паметник.

Между първия ред долу и последния горе има 35 метра, които все пак не са толкова много и позволяват на народа, седнал на най-отдалечените редици, да разпознае всяка една от „видните личности“ на Рим, които ще се настанят на първите.

Предназначението на местата е истинска рентгенова снимка на римското общество. В ниското ще бъдат сенаторите, весталките, членовете на коннишкото съсловие, важните гости. Горе — обикновените хора.

На върха, последните редове на Циркус Максимус са оградени от дълъг предпазен навес. В действителност това е елегантна покрита колонада, която минава навсякъде наоколо като корона и напомня бегло дълъг храм.

За съжаление, този последен пръстен се е оказал истинска ахилесова пета. Пропаданията, които са повличали и намиращите се отдолу етажи, са били ужасяващо разрушителни. При един от случаите древните свидетелстват за повече от 1100 убити. В друг случай, при Диоклециан, жертвите били дори 13 000… Истинска хекатомба.