Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (37)

Бързо към границата на света

На съседната маса един мъж наблюдава сцената с крайчеца на окото си и се усмихва. Той е висок, рус, със светли очи. Без съмнение е северняк. Късата му брада издава и професията му — вероятно е военен.

Всъщност брадата не е модерна по времето на Траян. Така е от поколения наред. Римският мъж ходи винаги добре избръснат по примера на императора.

Нещата ще се променят, когато следващият, Адриан, ще носи брада, въвеждайки мода, която ще трае дълго.

В епохата, в която се намираме, мъжът с брада е или в траур, или е съден (пуснал я е, за да умилостиви съдиите), или е варварин, или… е военен.

Трудно е да се бръснеш всеки ден, когато си в поход или на война. Затова легионерите, както и служещите в помощните войски, са освободени от задължението да бъдат „перфектно обръснати“.

Младият военен прави знак на келнерката, че иска да плати обяда, който е консумирал. И като ресто получава… нашата сестерция!

После става и се отправя към коня си. Къде ще отидем сега? Скоро ще научим. Хвърляме последен поглед към двамата, които са все още заедно, и ги оставяме зад гърба си. Как ще свърши тяхната история? Кой знае… Няма време да го разберем, нашата монета отново тръгва на път.

Военният се е отправил към границата на империята покрай Рейн. Той е центурион. Допреди няколко дни е бил в отпуск, но е призован много бързо да се присъедини отново към центурията си, основна единица в легиона, състояща се от осемдесет души. Предполага, че се подготвя нещо — вероятно военна операция, за да се отговори на някакво критично обстоятелство край границата.

Нашата монета преминава от северната граница в Шотландия към западната, покрай Рейн, която може би е още по-неспокойна. Всъщност отвъд голямата река живеят варварски племена, вероятно по-опасни — германите.

Докато се придвижва, на центуриона му става все по-ясно, че операцията ще е важна. По дългия път, който води към Рейн, среща много отделения и военни части, често многобройни (vexillationes), изпратени от други легиони или гранични крепости. Някои са в поход от доста дни. Виждат се военните знаци и знамена, които signiferi-те^[1] държат високо в първата редица.

Така центурионът открива, че всички главни легиони от Севера са изпратили подкрепления, като VIII Августа, разквартируван в Аргенторате (Argentoratae), днешен Страсбург. Този легион е основан от Август и се е отличил в много битки, преди всичко в тази при Акциум срещу Марк Антоний и Клеопатра…

Или I Минервия, разквартируван в Бона (Bonna), днешен Бон, с богинята Минерва, която добре се вижда върху военните знаци. Той е същият, който се е сблъсквал с варварите даки само няколко години преди това. Сраженията при превземането на Дакия (днешна Румъния), дело на Траян, са били страшни и кървави.

Всички са професионални войници, способни да убият човешко същество по най-бърз начин, за няколко секунди. Защото така са научени. Сега маршируват безмълвно към новата мисия с тежката екипировка и вирнатите копия. Чува се само равномерен метален шум. Хоровото звънтене на оръжията и на доспехите, отекващо при всяка тяхна стъпка… Чува се отдалече, като барабанене, което предизвестява пристигането им.

Някои групи пеят военни песни, за да са по-ритмични стъпките им, като самите командващи дават тон.

Центурионът поздравява колегите си по пътя, но не задава въпроси. От начина, по който маршируват в непрекъснат и поддържан ритъм, става ясно, че нареждането е да пристигнат за кратко време…

Наистина е впечатляващо да се види скоростта, с която успяват да се придвижват. Тренирани са да изминават 36 километра (20 римски мили) за само пет часа! И го правят с 30 килограма на гърба си.

Всеки е подготвен да си носи екипировката — доспехи, оръжия, прибори за готвене, инструменти за копаене, дори два заострени кола за защитната дървена ограда на военния лагер. Във вражеската територия, когато завърши походът, трябва веднага да се изгради такъв.

Това означава да се изкопае много дълъг окоп около лагера, с цялостна дължина три километра, дълбок от един до три метра (според степента на опасност) и широк също толкова, после с пръстта от изкопа да се издигне отстрани на рова насип, върху който да се наредят малките заострени колове. След това във вътрешната част на този периметър трябва да се издигнат палатки за 6000 войници… (Палатките са от козя кожа — затова римлянинът казва, че е свикан не под знамената, a sub pellibus, тоест под кожите.)

Крайният резултат е четириъгълник със страна от почти осемстотин метра, с гъсто подредени палатки, разделени на „квартали“ с главни улици, генерален щаб и т.н.

Знаете ли колко време им трябва, за да построят този голям военен лагер? Само два часа!

И това е така, защото всеки от тези 5000 или 6000 войници от един легион знае точно какво трябва да направи и го прави бързо и навреме.

Така става ясно защо легионите от поколения са непобедими. В епоха, в която в случай на война съществува обичай да се събират бързо колкото се може повече воини и се разчита само на масата и на насилието (така правят по-голямата част от варварите), римляните са създали постоянна войска от професионалисти.

Войска, която непрекъснато тренира. Всъщност и в мир легионерите имат три похода по 36 километра на месец с 30 килограма на раменете си. И това през всичките двайсет — двайсет и пет години от службата им!

Естествено… никакви маратонки и удобни преходи в градските паркове. Вървят, обути в caligae, по разкопани пътища или в полето, в убийствена жега през лятото, под дъжда през есента или в пронизващия студ през зимата…

Ясно е, че подвижността на легионите е по-голяма от тази на който и да е неприятел. Те не само знаят как най-удачно да се разположат в битката и къде да поразят с меч тялото на врага. Те представляват съвършена военна машина, в която дисциплината, бързината, обучението и способността да се приспособяват към всяко положение са истинската тайна на победите.

В това отношение не можем да не ги сравняваме с модерните войски. В действителност те са античната версия на съвременния начин на мислене, при който организацията, стратегията и технологията са ключовите фактори във всяко сражение.

Да се стане легионер, не е лесно, в началото подборът е строг. Обучението е много тежко. Донякъде като във всички днешни елитни части, от морската пехота до специалните войски. Свикнали сме да гледаме във филмите, преди всичко в американските, новобранци, изтезавани от садистични сержанти, истински главорези… На легионерите им е дори по-тежко. Центурионите са още по-неумолими и бият новобранците (така както и утвърдените легионери) с тежък възлест бастун от маслина… В случай на голям пропуск (като например заспиване по време на пост в неприятелска територия) се предвижда смърт от удари с бастун, нанесени от бойните другари.

Обучението включва бягане, скок (понякога плуване) и езда.

Новобранците се тренират да се сражават, като използват методите на гладиаторите. Върху кол, забит в земята, се учат да поразяват тясна и дълга мишена. Всъщност всички удари, нанесени по линията на тялото на противника, която тръгва от челото, минава през носа, гърлото, гръдния кош, корема и стига до срамната кост, в реалността имат сериозни последствия, често смъртоносни. Първоначално се обучават дълго време с тежки дървени оръжия. Дори щитовете, изплетени от пръчки, тежат двойно. Така придобиват сила. После, когато се премине през това ниво (винаги има по-висши военни, седнали по трибуните, които наблюдават тренировките), се отива към истински оръжия, които със сигурност ще бъдат много по-леки от първите. И следователно ударите ще бъдат убийствени.

Според сведение от римската епоха „тренировките са сражения без кръв, а сраженията — тренировки с кръв…“.