Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (209)

Мраморите на Ефес

Адриан ще отреже главите почти на целия антураж на Траян (част от който е бил и той), ще помете върховете на военното командване, ще накара да избият или ще отстрани най-добрите военачалници. Дори Аполодор от Дамаск ще намери смъртта си — архитектът на Траян, истински Микеланджело на онази епоха, автор на моста над Дунав, на Форума на Траян в Рим и на неговата грандиозна и изключително оригинална колона…

Но Адриан най-вече ще се откаже от почти всички завоевания на Траян в Месопотамия. Ще накара Дион Касий да каже: „Римляните, за да завоюват Армения, голяма част от Месопотамия и за да победят партите, са се сблъскали с ужасяващи трудности и опасности… за нищо!“.

Това ни кара да се замислим — нашата монета е могла да се върне в империята благодарение на този съвсем кратък интервал, в който Рим е достигнал до азиатския свят. Иначе по всяка вероятност щеше да остане в Индия, за да бъде после, евентуално, намерена от археолозите.

Докато историята обръща страницата, корабът на Алексис продължава курса си към Ефес. Пристига там след няколко дни спокойно плаване.

След като изпълняват бързо формалностите, свързани със закотвянето и митницата, двамата търговци на мрамор слизат на сушата. Вървят и разговарят в града, който е един от най-богатите и красивите в Античността.

Дори сега, в съвременната епоха, хората остават със зяпнала уста пред неговите руини.

В Римската империя Ефес достига своя апогей — пристанището и стратегическото му положение в Средиземно море го превръщат в център с изключително голямо значение. Докато придружаваме двамата търговци, забелязваме, че градът е много богат — улиците му са покрити с чист мрамор.

Тук живеят над 200 000 жители. Виждаме покриви с червени керемиди, арки, храмове, агора и много обществени сгради.

Прекосяваме огромния форум, до който се издига колосална базилика, дълга почти 200 метра и разделена на три кораба. Докато минаваме покрай нея, някаква глъчка привлича вниманието ни. Надникваме от входа и виждаме сцени от „обществения“ живот — хора, облечени в тоги, сключват сделки помежду си. Всъщност в римската епоха под базилика не се разбира църква, а сграда, която служи за съд, „търговска лоджия“, палата за сключване на сделки. Следователно тя е един от центровете на града.

Продължаваме да вървим сред тълпата, която жужи като кошер. Възхищаваме се на дворци и религиозни постройки с невиждано великолепие. Минаваме пред храма, посветен на император Домициан. Значението на един римски град се измерва и с броя на светилищата, в които императорите се почитат като божества.

Не е лесно обаче да се издигне храм в чест на император. Трябва да се получи неговото съгласие и да се пребори конкуренцията на другите градове. Така че всичко е в ръцете на много енергични адвокати. Един по-специално е поставил плоча тук, в Ефес, от която научаваме за направените от него постъпки. Ходил е няколко пъти в Рим при императора. После го е последвал в Британия, в Германия, в Панония, във Витиния и дори в Сирия. Упоритостта му се увенчала с успех… Представяме си, разбира се, дипломатическите му дарби, хитростта и угодничеството му. Но сигурно е бил и голям досадник…