Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (12)

Лондон, едно римско изобретение

Отрядът конници е яздил в продължение на часове, като е срещал по пътя си малки коли на търговци и групи хора, тръгнали пеша. Войниците са предусетили, че селището е близо, от техния брой, който постепенно се е увеличавал. После са се появили първите дървени къщи, основно колиби, разпръснати тук-там покрай пътя. След няколко минути тези жилища са започнали да се сгъстяват все повече, докато са се подредили едно до друго от двете страни. Продължавайки по този градски „булевард“, конниците са очаквали да стигнат до центъра и, разбира се, до форума. Но ги очаква изненада. Всички са спрели и гледат смаяни. Пътят е свършил и пред тях тече огромна река. Това е Темза. Отвъд нея, на отсрещния бряг е Лондон.

Наистина е неузнаваем в началото на втори век след Христа. Има размерите на малко градче. Никой не си представя какво ще възникне тук след две хиляди години.

Вече има обаче нещо, заради което прилича на модерния Лондон — дълъг мост над Темза, с централна част, която се вдига, за да пусне корабите да минат. Той е истински предшественик на Лондон Бридж и това, което изненадва, е, че се намира на почти същото място, както са установили преди няколко години английските археолози. За разлика от модерните съоръжения от този вид, той не е от желязо, а от дърво. И сега трийсетте конници преминават по него.

Копитата на конете на цяла турма в движение карат моста да резонира като гигантски барабан, който привлича вниманието на рибарите на брега и на моряците върху закотвените кораби. Мнозина се спират да гледат червените наметала на войниците. Изненадани са обаче и конниците — никой от тях не е бил тук преди и те продължават да се взират в приближаващия се град.

Всеки момент ще стъпим на брега, там, където в бъдеще ще възникне лондонското Сити, но наистина изглежда, че сме на друг континент. Не се виждат високи постройки, само ниски дървени къщи. Небостъргачите, които в модерната епоха ще се полюляват в небето, са още много далеч… И не само те — местата, където в бъдеще ще възникнат символите на града като Бъкингамския дворец, Уестминстърското абатство със своя Биг Бен, дори Даунинг Стрийт 10, резиденцията на английския премиер, са още в откритото поле, пресечено от малки рекички. Същото е и с туристическите обекти, като площада Трафалгар, Хародс, Пикадили Съркъс или Риджънт Стрийт…

Лондон или Лондиниум, както го наричали, е наистина римско „изобретение“. Преди идването на легионите тук е имало само поле и малки островчета от пясък, които изплували на повърхността от Темза.

Не можем да изключим възможността там да е имало някакво струпване на колиби, каквито от време на време се виждат по бреговете на големите реки. Но едно е сигурно — римляните са били тези, които са взели решение за основаването на Лондон. Защо?

Оттук, от средата на моста, се разбира главната причина. В тази отсечка Темза се стеснява (улеснявайки построяването на мост), но продължава да е достатъчно дълбока, за да позволи на товарните кораби да акостират на бреговете й. Градът притежава дълъг кей, където са хвърлили котва много транспортни плавателни съдове, големи и малки. Има и платноходи.

На този кей се извършват разнообразни дейности и кипи трескава активност — от един кораб се разтоварват амфори с вино, идващи от Италия, от друг, току-що пристигнал от Галия, съдове от фина сигилатна керамика^[1] с ярък червен цвят, с релефни фигури и украси, които да бъдат използвани по време на важните вечери. Освен това забелязваме много други стоки като ленени платове и туники от Египет, крехки стъклени стомни, изработени от стъклодувите в Германия, малки амфорки с garum, идващи от Южна Испания…

Любопитно е, че няма складове с големи размери (археолозите ще открият само два по цялото протежение на пристанището). Това означава, че стоките не били складирани, а веднага поемали нанякъде. Общо взето, дългите кейове на Лондон съответствали на летище с товари в непрекъснато движение към вътрешността.

Всички тези признаци ни говорят за град, който се развива много бързо, в типичния римски стил, със сигурност не в келтски. Но ни показват и нещо друго — Лондон е роден от нищото не от военни, а изключително от търговски съображения. В действителност археолозите не са намерили следи от лагер на легионери, който да служи като ядро за появата на селището, както често се е случвало другаде.

Общо взето, парите, включително сестерциите, са били тези, които са предопределили раждането на Лондон. И наистина той се намира на много подходящо място, там, където идват по море всякакви стоки от империята, които после се разпространяват по пътищата из цяла Британия. От своя страна Британия изнася много неща — роби, ловни кучета, минерали…

Любопитно е наистина, че Лондон се е появил по търговски причини и че ядрото му е било изградено на същото място, на което сега се издига прочутото Сити, финансовото сърце на Лондон и Великобритания. Общо взето, изглежда, че икономическият дух на града е съществувал още от самото начало.