Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (115)

Най-големият „стадион“ в историята

Струва си да се спрем за миг на данните, които разкриват цялата изключителност на това сътворено от човека съоръжение.

Всяко стъпало седалка обикаля около структурата, като цялата му дължина е 1400–1500 метра. С други думи, всяка „редица от пейки“ е дълга почти километър и половина… По-добре човек да не сбърка, когато си търси мястото…

Колко души е побирал Циркусът? Този въпрос винаги е бил в центъра на дебати и полемики. Нямаме сигурни сведения. Но някои са се опитали да правят изчисления, като Фик Мейер, доцент по антична история в Университета в Амстердам.

Всеки зрител разполага с място, широко не повече от 40 сантиметра, дълбоко 50 и високо 33. Трябва обаче да се имат предвид прекъсванията, необходими за отворите, през които публиката влиза и излиза (а те са много), за стълбите, които дават възможност на хората да достигнат своята редица, както става в киното. Има също разделителни стени и т.н. В крайна сметка се стига до цялостен капацитет от около 150 000 зрители.

Това е разумно и честно изчисление. Да кажем, че става въпрос за „минимален“ капацитет на постройката, която може би е в състояние да побере още повече хора, както изглежда внушава Плиний Стари в своята Naturalis historia^[1]. Той говори за 250 000 зрители.

В късноантичната епоха се стига до твърдения, че е имало половин милион седящи места (480 000), което вероятно е преувеличено.

Все пак, дори капацитет от 150 000 души, какъвто изчислява Мейер, е огромен, двоен или почти двоен на този на най-големите футболни стадиони в Италия („Меаца“ в Милано надхвърля с малко 80 000 места, „Сан Паоло“ в Неапол има 76 000, „Олимпико“ в Рим 73 000).

И е много по-голям от капацитета на най-големите сегашни стадиони в света: на митичния „Маракана“ в Рио де Жанейро (проектиран да побира 160 000 зрители, в действителност днес има само 95 000 седящи места), на „Ноу Камп“ в Барселона (98 000), на „Ацтека“ в Мексико (101 000), където се игра известната среща Италия — Германия, завършила с 4 на 3.

При издирването на данните за съвременните стадиони често попадаме на фантастични цифри, но трябва винаги да се имат предвид „реалните“ седящи места, а не броят на правостоящите при извънредни събития…

В този смисъл твърде малко съоръжения се приближават до Циркус Максимус. Това са стадионът за американски футбол в Пенсилвания (107 000 седящи места), този за крикет в Мелбърн (100 000), стадионът в Калкута (120 000), този в Техеран (90 000–100 000) и най-накрая „чудовището“ „Първи Май Рунградо“ в Северна Корея, използван и за огромни събрания на режима — според официалните твърдения имал 150 000 седящи места, но мнозина се съмняват в начина на изчисление.

Тъй или иначе, ако цифрата е коректна, би могла да е равна само на „минималния“ капацитет на Циркус Максимус!

Всичко това, за да разберете неговата изключителност в историята. Днес никой в света, дори да разполага с най-съвършените технологии, с най-доброто качество на стомана и цимент, с най-гениалните умове и софтуер, не би бил в състояние да осъществи нещо по-голямо от Циркус Максимус.

Може би защото няма причина — тези, които отиват на стадиона или да присъстват на автомобилно състезание, надбягване с коне или на рокконцерт, са малцинство от населението. Безполезно е да се правят прекалено големи стадиони. В случая с надбягванията с колесници в античен Рим обаче не е било така. Циркусът е можел да приюти, според преценките, един от седем жители на столицата или дори един от четири.

Видна е страстта на римляните към надбягванията и тяхното значение в тогавашното общество. Нещо, за което малко се говори, тъй като се смята, че Колизеумът е по-достоен за внимание. Но ако се има предвид неговият капацитет („едва“ 50 000–70 000 зрители), става ясно, че ролята и значението на гладиаторите в живота на римлянина са малко преувеличени.