Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (34)

Небостъргачи за мъртвите (за богатите мъртъвци)

В гробищата опознаваме „пряко“ хората, които са живели в миналото. Хора обикновени, разбира се, но също и преди всичко от семейства, които имат повече възможности. Можем да си дадем сметка за това, като продължим да се разхождаме из некропола на Трир.

Тук се издигат и внушителни гробници, които се извисяват като небостъргачи. Някои приличат на квадратни кули, които завършват с остър връх и са високи до двайсет и три метра (Игел, община в Трир). Като живи богатите са имали по-големи и по-хубави къщи — същото се случва и след смъртта. Днес можем да се възхитим на тези гробници в Археологическия музей на Трир (Rheinisches Landesmuseum). Много от тях са от III в., но с основание можем да си представим, че и през II в. са съществували подобни.

Понякога са истински шедьоври. С много изваяни сцени, които представят починалите като живи, заети с ежедневната си работа. Занимания, които никога не са избрани случайно — става дума за сцени, символизиращи социалното им положение.

Най-учудващ е стремежът да „се разкаже“ как семейството е забогатяло, като понякога са изобразени по малко просташки начин цели купчини монети. Вижда се родоначалникът, седнал на маса с клиентите, и слугите, които носят пълни с монети торби и ги изсипват пред него. Починалият записва внимателно всичките си печалби в голяма счетоводна книга.

Понякога на една от страните на гробницата е изобразена съпругата, седнала на плетен от пръчки стол с висока облегалка (абсолютно същия като нашите), докато робините я решат внимателно. Другаде се виждат децата, на които учител преподава езици и други дисциплини (всички богати знаели латински и гръцки, освен местния език).

Всички тези сцени са изрисувани с цветове в стил наив — синьо, червено, жълто, зелено — и може да се види всеки детайл.

Не липсва, разбира се, планината от изваяни амфори, които често служат за покривало на надгробния паметник. Подредени са една върху друга, като портокалите на пазара. Така е забогатял починалият, с търговия с вино. Забелязваме също необикновен детайл — всички амфори са „облечени“ в преплетена слама, от която се показват само гърлата и дръжките им. Очевидно това е начин да се избегне счупването им по време на транспортирането. Но ние не можем да не си помислим за нашите шишета вино. Те са предпазени по същия начин. Може би на масата, без да си даваме сметка, сме имали пред очите си много древен обичай, който е достигнал до нас от времето на римляните… истинска археологическа находка!