Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (17)

Разходка из City — най-древната пералня?

Един от тримата декуриони се е спрял да купи прекрасна огърлица с форма на подкова, характерна за келтските воини. Показал му я е амбулантен търговец заедно с други украшения от бронз и желязо, между които красива прегъната кама. Всички тези предмети са типични за келтско мъжко погребение, очевидно ограбено. Сабите и мечовете на мъртъвците били прегъвани, за да не могат да се използват.

Докато чакат, другите двама декуриони надничат през една открехната врата, от която идва странен шум — плискане на вода, скърцане на желязо и дърво. Всичко е скрито в мрак, ясно е само, че помещението е голямо. Скоро очите свикват с тъмнината и забелязват от едната страна много малки вани, а от другата — мъже, които вървят като в забавен кадър на мъждивата светлина на лампи. Това са роби. Крачат бавно в две големи дървени колела, като хамстери в клетки, само че диаметърът на колелата им е три метра.

Като се въртят, тези колела задвижват други, по-малки, които теглят нагоре дълги вериги с ведра, пълни с вода. По този начин водата се изтегля от дълбоки пет метра кладенци. Движението не престава никога, защото веригите, като тези на велосипедите, образуват пръстен. Той продължава да се върти до безкрайност… Но с каква цел?

Това се питат и декурионите, които са се спрели на прага на странното помещение.

После едно дете роб почтително иска разрешение да мине. В ръцете си крепи малка планина от дрехи за пране. Двамата го проследяват с поглед и наблюдават движенията му. Детето изпразва своя товар в една от ваните. Така декурионите разбират, че пред тях се намира огромна пералня. Никой от тях не е виждал такова нещо. Дори в модерната епоха това място предизвиква голямо любопитство.

Когато през септември 2001 г. английски археолози известиха за странната находка на този обект, мнозина го определиха като „най-старата пералня в историята“, заемаща твърде много място, разбира се, но в състояние да задоволи нуждите на хиляди лондончани от римската епоха.

Не всички обаче са съгласни. Всъщност какъв е бил смисълът да се изобретява „пералня“ по време, когато е имало хиляди роби, готови да извършват същата работа? В крайна сметка и днес, въпреки че има електричество почти навсякъде по света, по бреговете на много реки в Индия и Пакистан могат да се видят стотици перачи, които по цял ден бият дрехите под слънцето. Чувал съм, че ако попитате някого от тях какво мисли за пералните, той ще ви отговори, повдигайки рамене, че са уреди без бъдеще…

Следователно не може да се изключи, че това странно място е за щавене на кожи, каквито има днес в Маракеш. Да не отсъждаме прибързано. Защото според най-новата хипотеза хидравличното колело може би е имало друга цел — да снабдява града с вода. От мястото, където се намираме, не можем да разберем това. Много е тъмно и сме много далеч. Знаем единствено, че става въпрос за невероятна технологична структура.