Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (19)

Робът, който си купи личен роб

Колко са жителите на Лондиниум? Трудно е да се направи сметка. Изчислено е обаче, че в 60 г. сл.Хр. са били от 5000 до 10 000. Сега, по времето на Траян, би трябвало да се доближават до 20 000. Но това е народ от Третия свят — много деца и малко стари хора.

Всъщност в Лондон от римската епоха, както в много други градове на империята, може би половината от родените деца са умирали, преди да достигнат до зряла възраст. И само четвърт от жителите са доживявали до старостта. Като под „старост“ не разбирайте нещо кой знае какво — за римляните да се надхвърлят четирийсетте, означавало да се влезе в третата възраст.

Тримата декуриони продължават разходката. Но биват блъснати от двама души, които се държат за ръка и се смеят. Тя е почти момиченце. Наистина са необичайна двойка. При блъскането отнякъде изпада покрита с восък дъсчица. Един от декурионите я взима и я отваря. После я показва на другарите си и произнася на висок глас имената, които прочита: Вегет и Фортуната. Двамата се обръщат учудени и изплашено се отдръпват от тримата войници.

Това, което е паднало, е договор за придобиване… на момиче! Тя е робиня и човекът, който я държи за ръка, току-що я е купил.

Дъсчицата ще бъде намерена от археолозите, които ще я датират между 80 и 120 г. сл.Хр., следователно точно нашия период. Тя ще предизвика голяма изненада сред учените. В договора пише, че Вегет, човекът, който държи момичето за ръка, е придобил Фортуната за 600 денария (според нашите изчисления 4800 евро).

Но пише и друго любопитно нещо. Вегет също е роб, „асистент“ на някой си Монтан. Който пък е роб на императора (тоест работи в някаква обществена структура, в администрацията, като работник и т.н.). Затова изненадващото в този документ е, че показва три различни нива на робство, като ни позволява да си дадем сметка колко сложен и разчленен е бил тогавашният свят.

Всъщност, както ще разберем в това наше пътешествие, съществуват много категории роби — от най-унизените и малтретираните, които работят на полето, до тези, към които се отнасяли много добре, защото били образовани, и им се поверявали специални функции в администрацията или в къщите на властимащите.

Явно последните (в случая Монтан) могат да решат да имат помощници (Вегет), които понякога успяват да спестят средства, за да придобият собствена робиня (Фортуната).

Не знаем за какво ще използва робинята, но искаме да си представим, че като се има предвид дадената сума, това е щастливият край на любовна история — робът най-сетне е могъл да прегърне любимата жена, откупвайки я от нейния господар. И такива неща се случват в римската епоха…