Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (219)

Заключение

Минали са 1893 години… сега сме в 2010. Гробът на Руф и Домиция разкрива, че са се оженили и че са имали деца. Тяхната ДНК е преминала през вековете, поколение след поколение. И сега може би част от нея е в някого от вас, които четете.

Всички герои на нашия разказ отдавна са се превърнали в прах. Прах са и конете, които са ни придружавали. Корабите и дървените коли, с които прекосихме империята, са изгнили. Градът Рим, в който се разхождахме, е погребан под новия… Самата империя, територията на първата голяма глобализация, е изчезнала.

Но част от това древно минало ненадейно се връща.

Млада жена се е навела над земята. Държи четчица, с която внимателно отстранява прашинка след прашинка. Тя е археолог. За нея това не е толкова професия, колкото страст. Иначе не би понасяла неизгодните договори с администрацията, прахта, болката в коленете и в гърба, причинена от неудобната поза.

Занимава се с този обект заедно с други свои колеги.

Това, което изваждат на бял свят, е гроб от периода между I и II в. сл.Хр. Скелетът, който се появява от земята, е на зрял мъж, вижда се от изхабените зъби, от вече срасналите се шевове на черепа, от износените стави на крайниците и от прешлените на съсипания гръб.

Черепът, който изваждат, е с отворена уста, сякаш крещи. В действителност това е знак, че тялото се е разложило в „празна“ среда (саркофаг), в която челюстта е увиснала. После през вековете дървото постепенно е изгнило, земята е навлязла в гроба и са останали само ръждясали пирони.

Почиствайки пръстта около главата, жената забелязва нещо. Някакъв зелен предмет. Четчицата внимателно освобождава предмета от захапката на земята. Пред очите й е монета. След като я е снимала и я е описала, тя я взима в ръка. Това е необикновено усещане, което може да се изрази само по един начин — установил си „контакт“ със свят, който вече не съществува, отворил си прозорец към миналото.

Тази монета е нашата сестерция. Цялата е покрита със зеленикава патина, дължаща се на окисляването, но е в перфектно състояние. Жената я върти в ръцете си и разпознава лицето на Траян. В този момент, без да знае, е задвижила отново онзи механизъм на „преминаване от ръка в ръка“, който е позволил на сестерцията да прекоси цялата империя. В някакъв смисъл й е върнала живота. След всичките хора, които видяхме в римската епоха, сега историята продължава с други в съвременната.

Находката е показана на колегите от разкопките. Всеки я държи малко в ръка, после я подава на друг. След това в лабораторията е разгледана от експерт, който установява датата на изсичането й. Най-накрая е прибрана в склада. Но само за кратко. Понеже е отлично запазена, взима се решение да бъде изложена в една от витрините на голям музей в Рим. Така след известно време тя отново е на бял свят, отново е сред хората.

Въпреки красотата й обаче, малцина са тези, които се заглеждат в нея — само любителите. Повечето от посетителите й хвърлят разсеян поглед и минават покрай нея, без да спират.

Никой не познава миналото й и никой не може да си представи невероятното й пътешествие, одисеята й в империята. Тази монета, както всички други около нея във витрината, е докосвана от десетки хора и техните истории са, така да се каже, „изкристализирали“ в нея, превръщайки я в малка лодка на времето.

Постарахме се да ги съберем и да ги изслушаме — всяка от тях ни разказа какъв е бил светът в началото на II в. сл.Хр.

И ни позволи да попътуваме из най-изненадващата и „модерна“ империя на древността — Римската империя.