Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (141)

Голямата глобализация на римляните

Бръснатият роб най-накрая намира заминаващ за Испания кораб. Не е единственият. Има други шестима роби като него, които вървят нагоре-надолу по вълнолома, търсейки подходящото плавателно средство за писмата на своите господари. Обръща се към добре облечен човек, застанал прав до кораба, който товарят. Кожената чанта до него показва, че е пътник. Трябва да е важен чиновник от императорската администрация. С цялата смиреност, която разликата в социалното положение му налага, робът се приближава с наведена глава и го пита дали може да занесе писмата на неговия господар в Гадес (днес Кадис), закъдето пътува. Това е дълъг маршрут, трябва да се преминат Стълбовете на Херкулес^[1] — градът се намира в южната част на Иберийския полуостров, на атлантическия бряг.

Мъжът го гледа втренчено известно време, хвърля поглед на кожената торба и отново го поглежда. Очите му са светли, лицето му е добре изваяно. Това, което нарушава хармонията на чертите му, е белегът на брадичката. Но той му предава индивидуалност.

Усмихва се и приема поръчката. Младежът добавя кесийка, която му е дал господарят — малка компенсация. Мъжът я претегля на ръка. Отваря я — вътре има сестерции. Иска да откаже, но робът, след като се е поклонил, се е отдалечил твърде много, за да може да го извика.

Докато гледа след него, мъжът усеща, че малка ръчичка стиска неговата. Обръща се и вижда тъмните очи на момиченце. Дъщеря му.

Съпругата му е зад тях и се усмихва. Мъжът кляка и поглежда детето, като гъделичка брадичката му. Ясно е, че семейството му е дошло да се сбогува с него преди заминаването му. Двама роби са ги придружили. Впечатлени сме от момиченцето. Преди всичко заради това, с което е облечено — сложило си е най-хубавите дрехи за своя татко. Красива ленена туника. Пръстенче от кехлибар. Прекрасно златно герданче с малки сапфири. И копринено „шалче“. Всичко е много изящно, скъпо и елегантно и показва високия статус на семейството.

Но на нас ни говори и друго. Туниката е изтъкана в Рим от лена, отгледан в Египет. Кехлибарът идва от Балтика. Сапфирите от Шри Ланка. Коприната от Китай…

Само по себе си момиченцето е символ на нещо, което познаваме добре и което още римляните са изобретили — глобализацията.

Ние си мислим, че това е типична характеристика на модерното общество. Но е достатъчно да се огледаме добре в тази империя, за да разберем, че глобализацията се е породила преди две хиляди години. Макар и с по-различни особености, свързани очевидно с времето.

Във всички страни около Средиземно море, до пустините на юг и на изток или до ледената шир на Северна Европа се употребява една и съща монета, действат едни и същи закони, има един и същ начин на живот, един и същ урбанистичен стил. Дори един и същ език (плюс гръцкия в Изтока). В Александрия можете да поръчате същото вино, като в Лондон. Хората се обличат по една и съща мода и се къпят по един и същи начин.

Както видяхте по вълноломите в Остия, могат дори да се намерят „ментета“ (чашите от сигилатна керамика).

И очевидно глобализацията нанася същите поражения — загубване на местните традиции и архитектурни стилове, унищожаване на култури, погълнати от новия начин на живот.

Един и същи начин на живот, разпрострял се върху три континента и довел до изчерпването на много природни ресурси. На дивашкото изсичане на горите по цели участъци на бреговете за строежа на кораби се дължи изчезването на дивата фауна, изпращана в градините на патрициите или в различните амфитеатри, разпръснати из империята. А от някои редки лечебни растителни видове като laserpicium (наречен и силфий, истинска панацея за много болести), разпространен в Киренайка, днес няма и следа.

Пристанището на Остия е може би един от най-мощните мотори на глобализацията. Достатъчно е да се огледаме наоколо и да видим корабите, които разтоварват или товарят стоки от всякакъв вид.

Един от тях след час ще се отдели от вълнолома, за да се отправи към най-западния бряг на империята. На борда му ще бъде нашата сестерция.