Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (184)

Силата на знанието

Годеникът на Елия Сабина пише писмо, седнал на малка масичка. То е за любимата му, която още спи след дългото пътуване и дългата нощ, прекарана с него. Иска да й остави няколко реда, които ще намери, когато се събуди. Малко по-нататък на африканското плато го чака негов колега, облегнат на колона от портика. Двамата трябва да се представят на сутрешния сбор.

Приближава се млад мъж, изпълнен с любопитство.

„За какво служи това?“, пита той, сочейки с пръст листа.

Легионерът вдига глава, поглежда го право в очите. Вижда добре сложен нумидиец, с къдрава коса и с очи, любопитни и жадни да открият света на римляните. Идва от планините и произлиза от местен етнос.

Легионерът се замисля малко и после го пита: „Кажи ми нещо, което знаеш само ти и никой друг“.

Младежът казва: „Моята жена чака дете“.

Легионерът написва тази информация на парче лист от папирус. Сгъва го и му казва: „Отиди при колегата ми там долу и поискай да го отвори и да го прочете“.

Мъжът занася листа. Войникът го отваря, прочита го, после поглежда младия нумидиец и му казва: „Поздравления, значи ще ставаш баща…“.

Младежът се вкаменява, ококорва широко очи и отваря уста.

„Но откъде знаеш? Това е магия!“

Двамата легионери избухват в смях… По-късно ще почерпят младежа, за да отпразнуват събитието.

За този, който не знае дори азбуката, писането изглежда като мощен инструмент. Сцени от този род се разиграват (и ще се разиграват) във всички онези гранични зони, където някоя ограмотена цивилизация среща етноси, непритежаващи писменост. И ще се повтаря много пъти в историята. Но в случая с Рим има една разлика — достатъчно е да погледнем надписите по стените на Помпей или онези върху амфорите, или пък текстовете, издълбани върху паметниците в римските селища, за да си дадем сметка, че в империята почти всички, поне в градовете, знаят да пишат и четат (и да смятат). Това никога не се е случвало преди в историята и в продължение на много векове няма да се случва, като населението през Средновековието през Ренесанса и т.н. ще тъне в невежество. До началото на съвременната епоха. Едва през двайсети век в западните общества нивото на образованост ще достигне и надмине римското. Малко се сещаме за тази черта на римската цивилизация.