Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (62)

Еманципираната жена

Това свободно поведение е плод на постепенното еманципиране на римлянките, започнало отпреди няколко поколения. От времената на архаичния Рим, когато жената е седяла тихо на табуретка, докато съпругът й, излегнат в триклиниума, с наслада се е угощавал с гостите си, е минало много време.

Сега законът разрешава на жените да управляват свободно семейните пари и семейното наследство, без изричното позволение на съпруга или брата. Жените се хранят излегнати на пировете, ходят в термите и — о, ужас! — пият като мъжете. С което предизвикват гнева на някои автори женомразци (такъв е бил и моралът на обществото тогава), като Ювенал, който в своите „Сатири“ на едно място казва: „… като змия паднала в бъчва… тя пие и после повръща. И съпругът й, напълно отвратен от нея, въпреки че намига, се насилва да озапти гнева си…“.

Ювенал бил изключително жлъчен в оценките, които давал на независимите представителки на женския пол, прекалено „свободни“ в неговите очи.

По времето на империята независимостта им достигнала на практика нива, сравними с тези в днешното западно общество. Впечатляващо е да се види колко прилики с нашата епоха има от тази гледна точка и в отношенията в двойката. Като например развода.

Ако мислите, че разведеният или разведената са фигури, типични за модерния живот, където са изчезнали някогашните семейни ценности, грешите. В римската епоха са стигали до още по-далеч.

Напълно нормално е било например да се срещнат мъже или жени, разведени не веднъж, а няколко пъти.

По това време да се разведеш е толкова лесно, че много жени през живота си се развеждат и омъжват многократно. Като тук се намесва зестрата… и историите стават достойни за сапунен сериал. Да се опитаме да разберем този „свят на двехилядната година“… отпреди две хиляди години.