Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (112)

Да залагаш в Циркус Максимус

Дюкяните обаче не заемат всички колонади на Циркус Максимус. Между магазините винаги има по два пасажа, които водят към стъпалата. Поредността се вижда и днес сред малкото развалини на арената, които изникват от терена. Най-напред има дюкян, после вход с коридор към ниските стъпала (запазените за VIP), следва вход със стълби към най-високите пръстени на Циркуса, към секторите за народа. После отново се повтаря същата поредица с дюкян, вход, коридор и т.н.

Нашият човек се е смесил с тълпата. Блъскани и ние от нея, се питаме защо толкова много хора се трупат на това място точно преди зазоряване. Причината е проста — входът е безплатен (или на ниска цена) в секторите за народа, където няма отбелязани места. Все пак някои историци смятат, че за да се отиде на представленията в римската епоха, е било необходимо да се притежава карта lusoria, подобна на тази, използвана за влизане в театъра. Но в тълпата, където сме ние, не виждаме такава… Следователно, изпреварвайки модерния навик на съвременните хора, тръгнали на рокконцерт, мнозина предпочитат да дойдат много по-рано, за да заемат хубаво място с добра видимост. Тъй като не съществува система за резервиране, нерядко се идва дори предишния ден.

В други сектори, запазени за богатите и за видните личности, положението е съвсем друго — има определени места. VIP ще се появят много по-късно, когато трибуните ще бъдат препълнени, като изберат най-подходящия момент за „царствено“ пристигане пред очите на всички.

В този смисъл арената е истинска сцена за знатните хора на Рим. Богати, патриции, членове на коннишкото съсловие и сенатори обичат да идват и да се показват в атмосфера, която напомня тази от връчването на Оскарите, с водовъртеж от усмивки, скъпи дрехи и бижута.

Нашият човек обаче изглежда изобщо не се интересува от хубавото място. Излиза от тълпата, която се изкачва по първите стъпала, и се вмъква в една popina под колонадата. На вратата се разминава с двама вече пияни клиенти, които още малко и ще тръгнат на четири крака, и забързва към група хора, събрали се около маса. Те залагат за днешните надбягвания. Това е една от многото групи, които могат да се срещнат около Циркуса.

Дейността по залаганията на коне е толкова процъфтяваща, че дори само тя би оправдала надбягванията. Може би повече от запалянковщината, която сама по себе си вече е впечатляваща. Всичко това продължава и днес.

При толкова много залагания би било логично да се предположи, че съществуват големи зали с дъски, на които да се отбелязват състезанията, провеждащи се в момента, подреждането на отборите, имената на кочиашите, в някои случаи и тези на конете, като непрекъснато се обновяват. Така е било поколения наред по нашите хиподруми. Може би такива дъски са съществували и в римската епоха, но не сме ги виждали, нито археолозите са ги открили.

Букмейкърът е дебел мъж с много светла кожа, зелени очи и твърде малко дълги руси коси, които безсмислено висят от главата му, вече победена от плешивостта. Държи в ръка двойна восъчна дъсчица с имената на кочияшите, състезанията и котиранията. Много внимателни погледи са отправени към него. Но кои са залагащите около масата?

Като гледаме лицата им, виждаме, че са обикновени хора. Ето един месар с мръсна туника с петна от засъхнала кръв (съпругата му не знае, че е тук, казал й е, че отива при търговеца на едро да поръчва нови партиди месо). Ето и чиновник от публичната администрация, магазинер с нисък ръст, почти голобрад, войник в отпуск, ножар без два пръста, загубени, можем да си представим, по време на работа. Присъства и роб, който се стреми към печалба, за да откупи свободата си. До него виждаме добре облечен мъж, принадлежащ към заможна прослойка хора. Изпотените му ръце нервно въртят монетите готови да бъдат поставени на масата…

Всички те са от различни социални групи, с различни истории и различни лица, но на всички погледът е съсредоточен и малко мрачен, като на хора със страст към залаганията. Страст, която свързва всички, бедни и богати.

Сега разбираме напрежението, обзело мъжа, когото проследихме дотук. Разбираме защо ходеше бързо, защо стъпваше в локвите и беше толкова разсеян, че едва не го бутна една кола. Обхванала го е хазартна треска. Много са римляните в тези мизерни помещения, съсипани от този порок. Той е един от тях. Кръпките върху износеното му наметало са истински „белези“ на финансовото му разорение…

Букмейкърът се прокашля и продължава да чете списъка на надбягванията. Когато произнася името „Сагита“, мъжът трепва. На латински името означава „Стрела“ и обобщава добре качествата на въпросния кон. Точно за него е дошъл тук.

Всъщност римляните говорят в продължение на дни по улиците и кръчмите за състезанията, които ще се състоят на Циркус Максимус. Знаят имената на кочияшите и на конете, включително родословието им.

Нищо чудно няма в оплакването на християнския автор Хризостом, че жителите на Рим могат да направят точен списък на най-известните коне, но не знаят имената, нито дори броя на апостолите…

Същото се случва в съвременната епоха с футбола. Спомнете си репликите и съперничеството между колегите на работните места (или в барчетата между клиентите „противници“) в дните преди (или след) дербито, и ще добиете представа за онова, което се е случвало в римската епоха с надбягванията с колесници.

Името Сагита не е от тези, които се споменават от уста на уста по уличките на Рим. Има други фаворити. Сагита е бил такъв преди време. Макар и прекрасен кон, той по различни причини никога не е имал големи победи, а само добри постижения, затова и неговите котирания са оставали ниски. Сега са още по-ниски, понеже е близо до „пенсия“ — никой не вярва, че ще постигне добри резултати.

Но точно защото никой не му се доверява, мъжът, когото последвахме дотук, залага на него. Ходил е да го гледа, докато е тренирал (нещо, което правят много от пристрастените към надбягванията в Рим, струпвайки се покрай частните писти на различните конюшни). Видял е силата му и преди всичко опитността на кочияша, зрял мъж с изключително много състезания зад гърба си и способен да изстиска от коня и последната капка енергия. И се е запитал как така толкова опитен кочияш е избрал именно Сагита, поставяйки го в своята квадрига заедно с други три коня. Има ли нещо, което е разбрал за този жребец? И мъжът импулсивно е избрал тази четворка. Поради което е задлъжнял още повече.

На масата хората са натрупали хубав куп сестерции, записвани като залагания. Мъжът, когото последвахме, последен прави това — изважда нашата сестерция заедно с много сребърни денарии и три аурея, които блестят като фар на някакъв нос. После поставя съкровището на масата. Това е всичко, което има. Букмейкърът гледа парите, те са необичайно много, особено за „кранта“ като Сагита… Разбира се, ако тя победи, мъжът ще получи истинско състояние, като се имат предвид котиранията. Но на практика това е невъзможно с всички тези шампиони, с които ще трябва да се състезава… Букмейкърът впива в мъжа зелените си очи — приличат на очите на хищник, който държи в ръцете си плячката. И с бързо движение грабва съкровището и го пъха в дървена кутия, която носи завързана на колана си с верига. Металният звън на монетите е заглушен от щракането на бравата. Двама въоръжени роби застават до букмейкъра и се взират като кучета пазачи във всеки, който се приближи.

Залагането е завършило. Сега трябва само да се чака надбягването…

На нашия познат му е дадена като разписка една карта от кост с издълбани на нея данни, които заедно с квотата на залагането се изписват на восъчна дъска. После букмейкърът минава към друго надбягване.

Нашата монета отново е сменила собственика си. Дали ще се върне в ръцете на своя последен притежател заедно с много други? Всичко зависи от Сагита…