Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (165)

Подготовка за угощение

Затваряме вратата и оставяме domina необезпокоявана. Разсейва ни някаква много приятна миризма. Какво е това? Уханието, което ноздрите ни долавят, е само част от оригиналния аромат. Той е загубил много от компонентите си, преминавайки през въздуха, стая след стая. Следваме го като хрътки, минаваме през помещения, където робите оправят възглавниците върху леглата на триклиниума, закачат гирлянди от цветя, проверяват лампите. Забелязваме и група музиканти и танцьорки, които се подготвят в една от стаите на робите.

Постепенно ароматът проявява всички свои качества и накрая успяваме да разберем за какво става въпрос — това е печено месо, но подправките и билките, които са му добавили, напълно са замаскирали миризмата на месото. Затова не можем да го идентифицираме.

Това е една от разликите между нашата и римската кухня. Има много други, разбира се. Газовата печка? Зидан плот, върху който се разпръсква жар от огън. Металните съдини? Тигани от керамика, но и тенджери и казани от мед. Никакви абсорбатори, само решетки близо до тавана. Обикновено помещението за готвене е много малко и робите работят един до друг, за да задоволят нуждите на дома, но това тук има значителни размери. Вероятно Евтихий обича вкусните ястия.

Кухнята е „средиземноморска“, на базата на зехтина и на непознати за нас подправки, като соса garum. Както и на кимиона, кориандъра, сусама, джинджифила и други, които се употребяват винаги, точно както ние правим с черния пипер, босилека или ригана.

Затова на нас римската кухня ни се струва твърде „екзотична“, твърде източна.

И наистина понякога се смесват почти напълно противоположни вкусове, като се поднасят сладко-кисели блюда, каквито сме свикнали да опитваме в кухнята на Далечния изток.

Сега magirus, робът готвач, с очи, зачервени от пушека на дървата, приготвя нещо специално — натъпква смес от месо в меден съд, подобен на този, който използваме днес за сладкишите. Само че с форма на животно. Окачен на стената виждаме друг такъв съд. Прилича на заек с опънати крака.

Знаем, че римляните обичат да приготвят кулинарни изненади. Потвърждава го Апиций в своите рецепти. Сготвените храни понякога имат форми, които не отговарят на съдържанието. Точно както днес се прави изкуствена риба със смес от месо на риба тон, картофи и майонеза и се поставя на масата във форма на риба, така и в римската епоха се приготвят аналогични ястия. На мястото на рибата тон и картофите (които тогава са още в Андите и чакат да дойдат в Европа след Христофор Колумб) се използват дроб и месо. Или се сервират „яйца“, които във вътрешността си имат грис.

Това е една от изненадите, приготвени, за да учудят гостите. Желанието да смаеш сътрапезниците се отнася не само до храната. За забавление на гостите ще има и чувствени танци. В най-отдалечените помещения на къщата се преоблича смешник, докато група музиканти заема място в дъното на градината, в определено пространство под колонадата, където акустиката е най-добра.

Всичко е готово, в стаята на триклиниума леглата очакват само гостите.

Менюто тази вечер предвижда глиган, печени сънливци, напръскани с мед и маково семе, охлюви, фламинго, паун, мурени (много търсени) и орати… от развъдника.

Ако днес ни поднесат като деликатес риба от развъдник, а не от морето, бихме се намръщили, но за римляните това е гаранция, че е прясна, след като идва от piscinae (вивариумите, свързани с морето) на една от близките вили.

Морските продукти никога не липсват на пиршествата. За римляните те са истинско съкровище.

Съдове от сребро, чаши от фино и оцветено стъкло, старо фалернско вино, както и други, много обичани вина като масикско^[1] и цекубско^[2], ще придадат лукс и престиж на угощението.

Но има едно блюдо, с което ще започне вечерята и което гостите очакват с нетърпение да опитат — стридите. И те са развъдени тук, в Бая. Евтихий ще нареди да ги поднесат върху планина от лед, предизвиквайки одобрението на всички. И как добре ще се съчетаят вкусовете, когато garum със силната си миризма ще бъде полят върху ухаещите на море стриди!

На римските угощения, както е известно, не са предвидени прибори, пируващите се хранят с ръце (или кусат супата с малки лъжици). Храната се сервира вече нарязана. Ако не пристигне на парченца от кухнята, тя ще бъде приготвена на място от „роб нож“. Всеки сътрапезник ще получи готови за дъвчене хапки благодарение на сръчните движения на ръцете му…

Евтихий ще се погрижи и за малки подаръци за гостите. Това е римска традиция, спазвана от заможните хора. Наричат се xenia (термин, който обобщава правилата на гостоприемството в античния гръцки свят). Става дума за доста луксозни подаръци, понякога сребърни лъжички или малки скулптурки от кехлибар.

Накрая нещо любопитно — по време на пиршеството ще бъде запален тамян. Защо? За да заличи миризмите… С парфюмите за тялото, дрехите и помещенията, с миризмата на пот, на храна, с ароматите на растенията банкетът представлява истинско изпитание за обонянието. Ако се добави и тамян… Самият Марциал ще напише, критикувайки едно пиршество, бедно на блюда, но богато на „аромати“, че е ял малко, но е бил много парфюмиран, до такава степен, че му се е сторило, че е… мъртвец (тъй като и мъртъвците били пръскани с тамян и есенции).