Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (123)

Голямото състезание

Вече часове надпреварата възпламенява стадиона. Имало е зрелищни инциденти, изненадващи победи. Програмата предвижда цели двайсет и четири състезания с интервали между тях, запълнени с изпитания за ловкост, акробатически номера върху коне (много харесвани), предизвикателства между победителите от различните турнири.

В други епохи, като при Веспасиан и Тит, състезанията стигали до четирийсет и осем, а при Домициан до сто, доказателство за страстта на римляните към конете.

Чуваме монотонния глас на глашатая, който отчетливо оповестява всяка следваща надпревари. Много зрители междувременно са излезли, върнали са се със закуска или са си тръгнали. Но мъжът, когото последвахме дотук, не се е мръднал, изгледал е всичко неподвижен, чакайки нервно появяването на Сагита. И моментът почти е настъпил.

Досега са излезли бигите и тригите, конете с жокеи. Имало е и някаква странна дисциплина, при която се надпреварват с квадрига и след като стигнат до финала, слизат и пробягват другите обиколки.

Тази дисциплина, наречена pedibus ad quadrigam, е античният еквивалент на нашия триатлон. Ако сте гледали по телевизията триатлон, например триатлона ironman със спортисти на края на силите си, които плуват, карат велосипеди и после тичат с километри, и сте си помислили, че е някаква екстравагантност на съвременната епоха, завладяна от модата на фитнеса, едно надбягване pedibus ad quadrigam ще ви накара да разберете, че това е нещо много по-древно… Поредната прилика между нашия свят и този на римляните — състезание, което обединява управлението на превозно средство с бягането (плуването отсъства, защото почти никой в римската епоха не е можел да плува…).

Центурионът портиер наблюдава известно време мъжа, разбира всичко и после се обръща към нас, клатейки глава: „Още един пристрастен към залаганията, нали?“.

Няма време да завърши изречението си, когато поредното изсвирване на тръба кара нашия познат да скочи на крака. Настъпил е моментът! Гласът на глашатая (вероятно има повече от един на различни места на Циркуса, като се има предвид размерът му) известява началото на надбягванията с квадриги. Това е най-чаканият момент от всички зрители, които приемат известието с оглушителен вик. Мнозина стават на крака.

Всички вперват поглед към дъното на Циркус Максимус, където са боксовете, carceres, подредени в права линия под арките на ниска и дълга постройка.

Служителите са изравнили пистата, като са влачели по нея тежки рогозки. Очертали са с креда състезателните коридори. Запълнили са дупките, издълбани от счупените на хиляди парчета колесници. Върху една мраморна плоча на spina-та все още стои засъхналата кръв на ранен кочияш. Не са имали време да я измият. Вече цялото внимание е съсредоточено върху дървените врати, които ще се отворят след няколко минути.