Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (13)

„Панелните“ къщи на Лондон

Прекосихме моста и заедно с турмата навлизаме в града. Това, което поразява най-вече, е, че Лондон има селски, твърде безличен облик. Жилищата са дървени и ниски, най-много двуетажни. Улиците са кални през зимата и прашни през лятото. По тях минават коне, пешеходци, карети… Много сме далеч от градовете от мрамор и тухли в средиземноморския свят. Тук зиданите сгради са рядкост.

Конниците минават покрай къща в строеж и с учудване забелязват, че в голямата си част тя е „сглобяема“. Лондиниум е изграден по наистина „модерен“ начин. Почти всяка сграда има рамка от дъбови греди, които съвършено се свързват помежду си. Те са изработени другаде, пренесени са тук и работниците трябва само да ги сглобят на място.

Системата е проста. Виждали ли сте някога как се прави дървена стълба, от онези с колчетата, които се използваха едно време? Има две дълги греди с много дупки, където да се пъхнат колчетата и всичко си пасва идеално.

Е, добре, стените на къщите на Лондиниум имат подобна структура. Работниците поставят хоризонтално на земята една греда с множество предварително направени отвори, пъхат в тях по-фини греди и на върха „затварят“ всичко с друга греда с много дупки.

Всяка стена напомня огромна бояджийска стълба, легнала странично на земята. Като се свържат различни рамки от този тип, се получава „скелетът“ на къщата. Тогава стените се изпълват с тухли от кал или с хоризонтални дървени летви (получава се нещо като шведска стена във физкултурен салон), върху които се оплитат снопове пръчки, като тук-там се оставят отвори за прозорците и вратите. Една „ръка“ мазилка — и готово.

Системата за захващане на гредите е наистина находчива. Някои от тях се поставят по диагонал, което увеличава плътността на стената и прави структурата на къщата много стабилна.

Най-накрая върху къщата, като в играта „Лего“, но от дърво, се изгражда обширен покрив с много покривни сглобове. По-голямата част от кварталите на тогавашния Лондон, създаден от римляните, са построени точно в този стил „Икеа“. Но не само строителството на Лондиниум поразява трийсетте конници, идващи от Рим. Поразяват ги и неговите жители.

Хората излизат от къщите си, за да видят войниците с пурпурни мантии. Чертите им са като на келти. Светли лица с лунички, коси руси или с меденочервен цвят. Много рядко се срещат тъмни кожи и къдрици, обикновено на роби, търговци или войници. Точно обратното на онова, което се вижда в средиземноморските градове на империята. Което е естествено, но в книгите не може да се прочете, а тук е така очевидно…