Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
danchog (2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

  1. — Добавяне

Съвременните изобретения? В действителност те са римска идея…

Идеята за пералнята обаче е въодушевяваща. Колко изобретения, които считаме за модерни, са всъщност дело на римляните?

Те са изключително много — от буквите, които използваме в компютрите си, до редица закони, регулиращи нашата юриспруденция. Невъзможно е да ги опишем всичките.

Но ето някои, които ще ви изненадат: бикините, чорапите, суровата шунка, сачмените лагери, свещите, макарата, стъклените топчета за игра, мортаделата и колбасите за барбекю, луканката (lucanica), ножиците, отоплението на стаите (терми), изборните плакати, пресата за грозде, сладкишите, които се ядат на карнавала (frictiliae), бетонът, канализационните тръби, машите за коса, увеличителната леща.

Дори имената на дните от седмицата, които са свързани със седемте планети, вече известни в Античността, са рожба на римската система — Луна за понеделник, Марс за вторник, Меркурий за сряда, Юпитер за четвъртък, Венера за петък. Събота и неделя са християнска модификация (все пак решението неделя да е празничен ден е взето от римските императори). Някога тези два дни били посветени на Сатурн и Слънцето. На английски това се е запазило в Saturday за събота и Sunday за неделя.

Трябва да се каже обаче, че някои от тези изобретения не са дори и римски. В действителност за тях се е загатнало в още по-древни времена. Но римляните са ги възприели, преобразували и направили много по-ефикасни, такива, каквито ги употребяваме и днес.

Такива са например лещите за очилата. Още в древността гърците са познавали лещите, но са ги използвали преди всичко за запалване на огън. Римляните са били първите, които са започнали да ги употребяват, за да виждат по-добре. Плиний Стари твърди, че Нерон носел вдлъбнат скъпоценен камък (може би смарагд), за да вижда по-добре гладиаторите на арената. Мнозина са мислели, че така коригира късогледството си. Макар ползата от лещите да е била известна на римляните, ще трябва да се чака повече от хиляда години, за да се видят първите очила. Те ще се появят в края на 1200 г., през Средновековието, и ще са… италианско изобретение.

Сред изобретенията на римляните, които използваме и днес, има не само предмети, а и много разпространени суеверия. Например да не се разсипва сол на масата (те биха добавили и зехтин). Причината всъщност е от практическо естество — по времето на римляните солта е била доста скъпа стока.