Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (203)

Разпространено ли е насилието в римските градове?

Да вземем за пример Рим. Той е най-голямото населено място и следователно има повече проблеми със сигурността. Антиохия и Александрия също не изостават с репутацията си на два от най-опасните градове на империята. Но за Рим имаме по-голямо количество данни и сведения от Античността.

Трябва да си луд, за да вървиш по улиците на Рим през нощта, без да си си направил завещанието, твърдят древните. Всъщност Рим е бил най-гъсто населеният град в историята на Европа до индустриалната революция — имал и около милион или повече жители. Всички негови проблеми били четирикратно по-големи от тези в другите селища. Включително и проблемът с насилието.

Кога се появявало то? При най-различни обстоятелства. Да се опитаме да ги анализираме едно по едно, както е направил професор Йенс-Уве Краузе.

Сцени на насилие се наблюдавали при събирането на задължения от страна на кредиторите. Но и по наистина незначителни причини. Например правото на предимство на някоя улица. В общество, в което, както днес в Индия, се отдавало много голямо значение на разликата в произхода и ранга, било почти нормално да започне юмручен бой, налагане с тояга или замерване с камъни при първия удобен случай. Вследствие на това повечето от кавгите ставали на обществени места (за развлечение на минувачите) — по улиците, на пазара или в термите.

Известен е случаят, цитиран от Плиний Млади, на член от коннишкото съсловие, който в термите бил леко побутнат от роб, желаещ да направи път на господаря си. Конникът се нахвърлил не върху роба, а върху господаря му. Оставил го да лежи в безсъзнание за това, че е нарушил достойнството му, като е накарал роба си да го докосне.

Разбира се, подобни ситуации са трудноразбираеми за тези от нас, които живеят в различно общество. В Индия обаче, където системата на кастите създава истински затворени врати в обществото, биха намерили за нормална такава реакция.

Ако такива неща се случват и днес в една от най-големите демокрации на света (тя, трябва да се каже, е забранила дори със закон кастите, които обаче се оказват непокътнати в ежедневието), защо да се чудим на поведението на римския конник?

Термите били място, където можело да избухне свада и заради обирите. Знае се за съпруга и нейната свекърва, нападнати и обрани от други жени по време на баните.

Причина бил и алкохолът, което се отнасяло преди всичко за младите мъже. Сбиванията в кръчмите били много чести. Освен това, докато се прибирали по домовете си, групите пияници нападали минувачите.

Затова и съветите, които се давали в онази епоха, били да не се разхождате никога сами през нощта, а само придружени от други хора с факли и лампи, за да осветяват добре тъмните улици.

Славата на таверните, гостилниците и странноприемниците през нощта била много лоша. Самите собственици не се ползвали с добро име и техните заведения, освен че приютявали клиенти, винаги готови да се възползват от някоя кавга, за да размахат юмруци, приемали и непорядъчни хора, като убийци, крадци и избягали роби. Поне така ни казва Ювенал.

Друга опасност по улиците на Рим представлявали младежките банди. Ако сега с този термин обозначаваме почти винаги млади хора от ниските слоеве на обществото, в римската епоха невинаги било така. Дори често ставало точно обратното — групи момчета от богатите семейства, трезви или пияни, изтръгвали вратите на публичните домове и извършвали групови изнасилвания на проститутки или на сами жени по улиците. Нападали минувачите или крадели в магазините. Нещо, което, без да се прикрива, правел и Нерон като млад с приятелите си, като биел минувачите.

Освен това трябвало да се внимава за обирите. През нощта тъмните улици били идеалното място за извършването им. Били нападани преди всичко изолирани групи или пияни хора. Имало и убийства.

За разлика от днес, ежедневното насилие било разпространено не в покрайнините или в известните с лошата си слава квартали, а преди всичко в центъра на града и на публични места.

Въпреки това римските улици били по-малко опасни от тези в нашите градове.

Ето някои интересни данни. Към края на републиканския период заради голямата несигурност изключително много хора носели оръжие. Ножове, ками и мечове били винаги готови да бъдат употребени. С времето положението в обществото станало по-спокойно. Освен това със създаването на империята Август издал закон, който забранявал притежанието на оръжие, освен за лов или при пътуване (Lex Iulia de vi publica et privata^[1]). Човекът, когото хванели на обществено място с оръжие, без да може да оправдае носенето му, със сигурност щял да има проблеми. Точно както днес — опитайте се да се движите сред хората с автомат на рамо или да се перчите с пушка и ще видите какво ще се случи… Всичко това довело до намаляване на оръжията в обръщение. Ако през Средновековието или в днешно време те са в изобилие, като в резултат на това при кавги, сблъсъци или обири се появяват трупове, в Римската империя не било така. Заради ограниченото им разпространение при сблъсък се използвали юмруци, тояги и каквото било подръка, като камъни и т.н. И жертвите били по-малко.

От триста загинали в Херкулан при изригването на Везувий само един притежавал оръжие — меч. Бил е войник и следователно е имал правото да бъде въоръжен.