Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (158)

Случаят Фонтей

Търговецът на garum е от много часове на път. Колата му е празна, но на връщане ще бъде пълна с амфори със скъпата подправка. Ще я продаде на дребната местна аристокрация, която обича угощенията й да бъдат максимално изтънчени. Или поне се надява, че ще я продаде.

Рискът от корабокрушение винаги присъства за този, който организира търговия по море. Но може да бъде споделен с други. Много разпространен е обичаят да се споразумяват повече търговци и всеки от тях да плаща част от разноските по пътуването. Така разходите са по-малки и в случай на корабокрушение и загубите са по-малки (въпреки че цялата стока, тъй или иначе, ще е потънала).

Като става дума за пари, пътят Домиция, по който върви нашият търговец, е свързан с един от най-известните скандали в римската история — скандал с модерен привкус.

Домиция е истинска търговска артерия за тази област на империята. Нещо като Магистралата на слънцето. Марк Фонтей, живял почти двеста години по-рано, по времето на Цицерон, трябва добре да е знаел това.

В продължение на три години бил претор на Нарбонска Галия с абсолютна власт, която използвал, за да се обогати за сметка на жителите на региона.

Отклонил огромни суми пари, предназначени за ремонта на пътища, най-известният от които бил именно Домиция.

Дал мандат на администрацията да плати на изпълнителите разходите за несвършена работа. Ясно е, че въпросните изпълнители му донасяли парите.

Получавал подкупи, за да одобри некачествени работи.

Извършвал експроприации и конфискации, като след това принуждавал галите да стават длъжници на банкери лихвари, римляни, негови съучастници.

И налагал високи и произволни такси върху движението на вината.

Общо взето, проявявал се като истински гений на безчестието и корупцията и не можем да не забележим известна „актуалност“ на някои от престъпленията му.

Смята се, че по този начин е заделил към 23 милиона сестерции. Трудно е да се каже на каква сума биха отговаряли днес. Можем да предположим, че на 46 милиона евро (при курс от две евро на сестерция). Ако дори днес сумата ни впечатлява, през онази епоха това били луди пари. Галите протестирали и изпратили делегация в Рим, водена от техния първенец, харизматичния Индуциомар. Така започнал процес срещу корумпирания претор.

Но Марк Фонтей направил нещо изненадващо. Пожелал да бъде защитаван от трийсет и шест годишния Цицерон, най-прочутия адвокат на Рим, благодарение на когото бил осъден по аналогични причини Верес, управителят на Сицилия.

Все едно днес някой корумпиран от Танджентополи^[1] да пожелае да го защитава адвокат от екипа на разследването „Чисти ръце“.

И все пак Цицерон приел. До нас са стигнали непълни негови речи, в които той определя Фонтей, между другото, като „отличен римски магистрат“, „смел и невинен римски гражданин, когото съдиите трябва да защитят“.

Струва ни се, че го чуваме. Представете си мощния му глас, който кънти в тишината пред стотици хора:

„… Нека боговете и хората ми бъдат свидетели! Не, нито една сестерция не е изхарчена неправомерно…“.

Защитната линия на Цицерон следвала много проста концепция. Всъщност Фонтей потискал галите, чиито прадеди изклали римските войници. Докато Верес, безчестният управител на Сицилия, ограбил републиката и римляните, които се установили в Сицилия, а това било далеч по-тежко престъпление.

Резултатът — Цицерон спечелил и Фонтей очевидно бил оправдан, защото се оттеглил в Неапол, където си купил имот за… 130 000 сестерции!

Тоест не бил осъден, нито изпратен в изгнание и дори не заплатил някаква глоба. Но не играел вече каквато и да било роля в римската магистратура.

Изминавайки километри и километри по различни пътища, включително Аврелия (истински кръстопът, белязал историята на завоеванията на империята в Галия), търговецът на garum пристига най-сетне в Масилия. Остава там два дни, за да чака пристигането на кораба. Представете си, да отидете на летището да посрещнете приятел и да чакате цели два дни… Толкова много са непредвидимите обстоятелства по пътя на корабите (климат, закъснения и… лоши предзнаменования, както ще видим по-нататък), че човек трябва да е въоръжен с много търпение.

Най-накрая корабът е пристигнал, натоварен с разнообразни ценни амфори с garum. И сделката е сключена. На борда на плавателния съд има търговец от Поцуоли. Той е истински търговец на едро, отишъл лично да натовари кораба на испанския полуостров с различни видове ценни стоки — зехтин, вино, осолена риба и… garum, разбира се. В залива, където живее, се разиграва сцената „сладък живот“ на богатите римляни и най-ценният garum се лее с литри. Там може би е най-светското място в цялата империя. Именно там ще отидем сега.

Дребният търговец от Галия заплаща със звънтящи монети амфорите с garum. И нашата сестерция е в купа на монетите. Той я представя на шега като малка „инвестиция“ на сина му, който така навлиза в света на търговията. Мъжът от Поцуоли, също баща на момченце, го гледа в очите и се смее. После се обръща, взима статуетка на Меркурий (спомняте си — патрон на търговците и пътешествениците) от изписано дърво и му я дава като подарък за насърчение. Разполага с пълна кутия с такива статуетки, които ще продава в магазините. В морско пристанище като Поцуоли, пълно с гръцки моряци и пътници, Меркурий се харчи добре.