Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (199)

Завръщане в Римската империя

Ясно е, че извън Римската империя са се водели големи търговски „битки“. Следите от този интензивен икономически обмен с Ориента изплуват от време на време и с откриването на римски монети. Представете си, че монетата, намерена най-далеч, е от… Виетнам, в делтата на Меконг!

А в Индия до днес са открити поне 2000 златни монети (ауреи) и 6000 сребърни (денарии). Без да се броят по-малките. Поразява фактът, че някои от тези монети имат дълбок разрез, направен от индусите, които искали да се уверят, че са златни и отвътре, а не са „тенекета“. Сигурно са гледали на всеки пристигнал римлянин като на Дядо Коледа, след като древен тамилски текст ни казва, че в едно пристанище, наречено Мукири (тоест Музирис), пристигали редовно кораби със злато и делви с вино, които си тръгвали натоварени с черен пипер.

Пристанището Музирис, споменавано и от Плиний Стари, и от Птолемей^[1] и център на търговия с други етноси и цивилизации, е било отъждествено едва наскоро с малкото градче Патанам. Там археологически разкопки са извадили на бял свят римски монети, изключително много фрагменти италийска и египетска керамика, лодка, дълга шест метра, и дори малък кей от антични тухли със структури за привързване на плавателни съдове.

Именно там се намираме сега. Минали са няколко месеца, ветровете са сменили посоката си и Юний Фауст Флор току-що се е качил на лодка, която ще го отведе на големия търговски кораб, закотвен в открито море. С него ще се върне в Червено море, откъдето ще може да се прибере в Поцуоли. Човекът, който гребе и го изпраща, е индус. Двамата са станали големи приятели и при бъдещите търговски размени индусът ще му бъде „кореспондент“. Преди да се качи на кораба, Юний Фауст Флор се обръща, прегръща другаря си и му дава нашата сестерция в знак на приятелство. Предишната вечер мъжът е бил заинтересован от лицето на Траян и е поискал римският му приятел да му разкаже за своя „цар“. Това е хубав спомен от мъжа от Поцуоли, който си струва да бъде запазен.