Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (196)

Гробниците на фараоните

Най-накрая пристигаме в Тива (сегашния Луксор). Оттук компанията тръгва на пътешествие, което и днес още привлича милиони туристи с гробниците на фараоните. Може да е изненадващо, но те са били вече известни и посещавани в онази епоха. Доказателство за това, освен античните текстове, са и графитите, които са ни оставили тогавашните туристи. Може да се каже, че туризмът в Античността в източната част на Средиземноморието, като например в Египет, е преживял най-големия си разцвет именно през римската епоха благодарение на установилия се pax^[1]. Няма неприятели, няма пирати и от I в. сл.Хр. нататък може да се пътува спокойно (като изключим бурите). С идването на арабите през VII в. сл.Хр. този необикновен период свършва.

След като преминава Нил рано сутринта, групата на философите започва първия етап на обиколката си с разглеждането на две огромни статуи. Те стоят сякаш на стража на пътя, който води към Долината на царете и цариците.

Високи са колкото шестетажни сгради. Изобразяват фараона Аменофис III, един от най-могъщите, който е царувал около 1400 г. пр.Хр. Но римляните (и гърците преди тях) са убедени, че изобразяват Мемнон, митологическа фигура — син на Аврора, цар на Етиопия, който дошъл в Троя със собствена войска, за да спаси троянците, но бил убит от Ахил. Обърква ги това, че статуите нямат физиономии. Едно земетресение почти ги е разрушило. Вижда се само човек без лице, седнал на трон. Но убеждението, че става въпрос за сина на Аврора, идва от стоновете, които една от тях издава всяка сутрин на зазоряване, обръщайки се към майка си Аврора…

Гръцките философи се спират пред двете статуи. Тръгнали са през нощта и сега, заедно с други туристи, очакват да дойде моментът. Междувременно небето от черно е станало синьо и зад гърбовете им хоризонтът е все по-светъл. Най-накрая слънцето се показва, обгръщайки със светлината си релефите върху гробниците на фараоните и техните царици. Някои говорят тихо. После всички замлъкват. Моментът наближава. Като вярващи на поклонение пред двете странни полуразрушени божества, всички са застанали в полукръг. Най-сетне една от статуите издава звук. Той е с висока тоналност, изглежда почти като резонирането на кордата на музикален инструмент. „Не много силно свистене“, ни казва географът Страбон^[2]. „… прилича много на резонирането на кордата на лира или цитра“, пише Павзаний, гръцкият историк, живял през II в. сл.Хр. За всички това е статуята, която говори. Мнозина, включително философите, са скептични. И Страбон също. Той не е можел да обясни произхода му, но е бил много рационален и е разсъждавал „научно“ като казва: „… в каквото и да е логично обяснение е по-лесно да се повярва, отколкото да се мисли, че звукът излиза от тези камъни…“ (питал се е също дали не го издава някой скрит човек).

По всяка вероятност звукът е предизвикан от скалата при преминаването от нощния студ към знойната жега през деня. Тъй или иначе, никога няма да разберем произхода му. По време на реставрация, извършена от Септимий Север, статуята е замлъкнала завинаги.

По това време мнозина се връщат обратно, защото да продължаваш посещението на гробниците, означава да се пъхнеш в горящите гърла на Долината на царете. Но някои го правят, включително и групата на гръцките философи.

И кои гробници посещават?

Гробницата на Рамзес VI, смятана за гробница на Мемнон. После гробницата на Рамзес IV (по някаква причина впоследствие тя ще стане място на християнски култ) и някои други. Най-много три-четири, не повече.

Но как знаем всичко това? Лайънъл Кесън ни разкрива системата, която е позволила на учените да разгадаят навиците и дори имената на много римски туристи. Много от тях, между които и един убиец, са оставили следи (доброволно) във вид на… графити.

По гробницата на Рамзес VI има повече от хиляда! Общо са намерени 1759 графити, издълбани с резец, 300 написани с черно мастило и 40 с червено. След като са разчетени и свързани, се разкриват много подробности.

Разбрало се е например, че хората не са пътували сами, а на групи (общо взето, като нашите организирани пътувания). Става въпрос за семейства, за чиновници на империята, пътуващи служебно, за войници и за групи от интелектуалци, като например от философи.

Друг интересен факт: идват от всички части на Италия, на Персия, на Мала Азия, на Гърция. Някои дори от Марсилия или откъм Мъртво море. Това потвърждава мнението, че гробниците на фараоните са били известни в цялата империя и извън нея.

Има свидетелства за командващи войската, адвокати, съдии, поети, преподаватели, оратори, лекари (те са почти трийсет) и философи. Все хора образовани.

Тъй като са се подписвали, като са слагали и дати, се е разбрало кога е бил „туристическият сезон“ — от ноември до април… най-добрият период, през който не е много горещо. Точно като днес… В действителност това е бил и сезонът, в който се е прекъсвало мореплаването и който е позволявал дълъг период на обиколки и посещения във вътрешността на Египет.

А какво четем по графитите и надписите? Изречения на удивление от красотата на гробниците и рисунките.

„Уникално, уникално, уникално!“, е написал някой.

„Укорявам се, че не разбрах надписите“, е написал друг, след като се е мъчил да разгадае йероглифите.

„Приключих с моето посещение“, друг турист…

Някои, по-скоро отегчени, започнали да пишат каквото им хрумне. Например анаграми на собствените си имена: „Onipsromse“ (Sempronios), „Onaysisid“ (Dyonisias).

Но графитът, който прави най-голямо впечатление с иронията и модерността си, е следният: „А мама знае ли, че си тук?“.