Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (42)

Враг на хоризонта!

Нашият центурион е сред първите, които забелязват прахта, която се вдига зад един хълм и постепенно се извисява в небето. Неприятелят се придвижва срещу легиона!

Някои конници от предната линия потвърждават новината.

Малко след това командващият легиона се отделя от колоната и се качва на хълма заедно с ескорта от войници и със своите „маршали“.

От върха картината е впечатляваща. Хатите се намират още на доста километри разстояние, но са събрали нови подкрепления, сега са няколко хиляди. Вървят право напред, дръзки, като огромна изгладняла акула. Нека не забравяме, че това е тяхна територия и римляните не са добре дошли.

Всички мъже от XXII легион, изпратените от VIII Августа, от I Минервия и помощните войски не откъсват поглед от фигурата на легата на кон, който дава заповеди с пестеливи жестове. Някои командващи се връщат в частите си в галоп. Нареждането е да се изкачат на хълма и да се разположат на другия му склон, срещу врага. Битката ще се състои там. Там ще чакаме, няма да вървим срещу тях.

Това е типичното поведение на римските главнокомандващи — винаги да избират мястото за битката. И да я започват само ако са заели по-благоприятната позиция. Всъщност този склон е важен от стратегическа гледна точка — оттук римляните по-успешно ще обстрелват вражеската войска. Освен това слънцето им е зад гърба, така то ще свети в очите на противника.

От много места в колоната се чуват свирене на рогове и кратки заповеди. Знамената се обръщат настрани, в посока към хълма. Бързо, но в пълен ред, войниците започват да се изкачват. За няколко минути превалят хълма и се разполагат на другия склон.

На върха остават колите от обоза, охранявани от няколко центурии от помощните войски и от легионерите от VIII Августа, които тутакси започват да копаят дълбок ров. Екипировката е много важна и трябва да бъде защитена. Близо до върха на хълма бързо се сглобява и военната техника.

Това са скорпионите (scorpiones) и техните по-големи „близнаци“ балистите^[1] (ballistae). На нас ни напомнят на арбалет с триножник. Всеки легион има на разположение поне шейсет (по един на центурия). Но в този случай са повече, тъй като към тях се добавят необичайни scorpiones, монтирани върху малки коли, теглени от два коня. Те са предшествениците на бойните коли и са били използвани и при покоряването на Дакия преди няколко години. Вътре в колата има двама мъже, единият се прицелва и изпраща стрелите („артилеристът“), а другият зарежда отново механизма посредством любопитна система от лостове, които дърпат назад въжето и го опъват. Бойните стрели са дълги 60 сантиметра, имат желязно острие и са дяволски точни. Хората, които ги употребяват, могат дори да избират кого да поразят в близките 100 метра и да го повалят…

Тези оръжия имат впечатляваща сила. Известен е случаят с варварския вожд от племето готи, уцелен от такава стрела, която преминала през ризницата му, през тялото му, отново през ризницата му и го заковала за едно дърво.

Като се прицелят нависоко, така че стрелите да опишат парабола, дистанцията се увеличава до 400 метра и повече, а произведените изстрели могат да достигнат до три-четири в минута. Очевидно точността е по-малка, но върху неприятеля всяка минута се изсипва дъжд от 240 стрели, способни да пробиват шлемове, въоръжения, черепи, тела.

Легионерите се разполагат в редици под линията на бойните машини. Тук е и нашият центурион. Той стои заедно със своите хора веднага зад първата линия, която е съставена, както винаги, от помощни войници.

Фронтът на римската войска се състои от много видове помощни войници.

Тези пред центурията на Магн са рети^[2], тоест жители на днешна Бавария и на други региони около дъгата на Алпите в Централна Европа. На знамената е отбелязано, че става въпрос за II Кохорта, следователно тези войници идват от укреплението на Заалбург, на един ден път от мястото, на което се намираме. Техният символ е мечка, замахваща с лапата си, и червен полумесец (lunula) върху големите овални жълти щитове.

Нашият центурион внимателно ги оглежда. Трябва да се каже, че са много различни от неговите легионери. Последните носят типичната ризница на ленти, туника, която покрива бедрата като поличка, и правоъгълен щит. И преди всичко са римски граждани. Тези — не. Носят доспехи, изплетени от железни нишки, къси панталони и овални щитове. И най-вече са бивши варвари, подчинени народи, изключително полезни, ако, както в този случай, става въпрос за германи с мощна физика.

Така че след малко варварите хати ще влязат в битка срещу бившите варвари, помощната войска на баварците… Ще бъде братоубийствен сблъсък.

Римляните са доста прагматични, използват военните способности на своите бивши неприятели, като ги поставят на първа линия. Разбира се, голямата награда, както сме имали възможност да кажем, е придобиването на римско гражданство. Ако я доживеят… като се има предвид, че винаги са в първите редици!

Заплатата им също е смешно малка. Те рискуват много повече от „колегите си“ легионери, но възнаграждението им е три пъти по-ниско… (и четирийсет пъти по-ниско от това на римските центуриони, които ги командват).

Магн наблюдава неприятелите, които се приближават. Може би са два или три пъти по-многобройни от тях. Още са далеч, но той все пак пристяга връзките на шлема си и разклаща глава, за да провери стабилността му. Връзките са толкова стегнати, че се отбелязват на врата му.

С тези си движения привлича вниманието на някои свои войници. Всъщност шлемът на центуриона се разпознава много лесно, защото има голям гребен от пера на орел. Той е поставен напречно и прилича на ветрило. Причината е проста — така войниците могат лесно да го забелязват в битката.