Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (111)

Изметът на обществото в Циркус Максимус

Мъжът, когото следваме, изчезва под една от арките на Циркус Максимус. Така забелязваме, че те са свързани една с друга и всички заедно образуват много дълга колонада, същата като онези, които се виждат в центровете на много наши градове. Най-изненадващото е, че под тази колонада има много дюкяни с изложена стока. Нещо като дълъг търговски център, град в града.

По стъпалата се продава храна (маслини, хляб, сирене, маринована риба), но и възглавници, слънчобрани, наметала и т.н. В други магазини са изложени стоки, които нямат нищо общо с надбягванията — дрехи, зехтин, подправки, керамични съдове, в някои дори коват предмети от мед и продават вотивни статуетки. Намираме се в центъра на Рим и колонадата гледа към една от най-посещаваните улици на столицата. Следователно е нормално, че е и най-доброто място за продаване на стоки и за сключване на сделки. От всякакъв тип.

Облегнати на една от арките, няколко момичета чакат клиенти. Имат източен вид. Мургави са, с къдрави коси, тъмна кожа, пищни бедра и черни издължени очи, подчертани от тежък грим. Воалите им едва покриват стоката, която излагат и продават. Няколко доста зрели мъже са се спрели да говорят с тях и да уговарят цената. Те са първите им клиенти за деня…

На мъжете от столицата тези жени много се харесват. За разлика от днес, в еротичните представи на римлянина няма място за момичета от северен тип с руси коси и светли очи. За сексапилни се смятат мургавите жени от източното Средиземноморие — онези, които идват от Гърция, от Турция, от Сирия, от Ливан…

Един мъж на около петдесет години, облечен скромно, но елегантно, наблюдава сцената от улицата. Очите му са изпълнени с презрение, той прави гримаса на отвращение и нахвърля нещо върху вече изпълнени с бележки листове. После дава знак на роба си да продължи и да му проправя път в тълпата. Погледът му е възвърнал предишното си изражение, малко отнесен, изпълнен с тъга. Изчезва сред хората. Но този мъж с толкова обикновен и анонимен вид ще остане в историята като един от най-известните и язвителни поети на Античността. Това е Ювенал.

Неговата хапливост е пословична наравно с песимизма му и с непрекъснатото позоваване на миналите епохи, според него по-щастливи. Виновници са жените, преди всичко еманципираните и свободните. Те са предпочитаният прицел на неговите „Сатири“. Както и хомосексуалните мъже. След няколко години ще атакува дори и следващия император, Адриан, заради връзката му с красивия Антиной. И ще рискува много — може би ще бъде дори изпратен в изгнание в Египет и ще изчезне от сцената, но като ни остави всички свои язвителни критики към римското общество.

Сцената, на която е присъствал току-що заедно с нас под колонадите на Циркус Максимус, ще стане част от литературата. Този отвратен поглед ще роди изречения, засега едва нахвърляни в импровизираните му „бележки“, които впоследствие ще четем в следния вид:

Аз, Квирити^[1], не мога да понасям гръцки Рим! А и колцина са истинските ахейци в цялата тази утайка? Тя е част, която Оронт от Сирия е дошъл да влее в Тибър, носейки със себе си език, нрави, флейтисти и полегати струни, екзотични барабанчици и момичета, принудени да проституират в Циркуса.

Ювенал се оплаква много от търговията със секс близо до Циркус Максимус и насочва пръст срещу емигрантите, преди всичко тези, които идват от Сирия. Любопитно е да се установи, че и в римската епоха проституцията често се свързва с момичетата от Изтока… Този път от „Изтока“ на Средиземноморието.