Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (140)

Атмосферата по вълноломите

Сега робът е стигнал до вълнолома. И не вярва на очите си. Гледката му спира дъха. Десетки и десетки кораби някъде в далечината чакат да влязат в пристанището и да разтоварят. Разгънатите платна са много, ясно се вижда елегантната тумбеста форма на плавателните съдове. По-отдалечените сякаш са опрели в хоризонта. Имаме чувството, че присъстваме на десанта в Нормандия, но в Античността.

Робът наблюдава работата на вълноломите, където се разтоварват корабите. Вижда цели „войски“ от амфори, бали, пълни кой знае с какво, вързани с въжета, които ги обгръщат здраво.

От един плавателен съд слизат в индианска нишка saccarii, тоест „хамали“, които носят торби със зърно. Дъските, които свързват носа на кораба с вълнолома, се люлеят ритмично при всяка тяхна стъпка.

На друго място разтоварачи, с помощта на специални кранове, които римляните наричат ciconiae (щъркели), трупат купчини чаши от сигилатна керамика, натъпкани със слама. Виждали сме много такива съдове в музеите — червени, с гравирана украса, те са „хубавият сервиз“ на всяко заможно семейство. Някога са били гордостта на Италия, по-специално на областта Арецо. Сега ги правят в Южна Галия. Както се случва днес с нашите продукти, копирани в Китай и продавани на по-ниска цена.

Сред цялата тази бъркотия едно момченце към дванайсет години, с червена коса и лунички, лови риба, седнало на вълнолома с крачета над водата. Вече е хванало два кефала. Но сега се насочва към октоподите. Има същите въдици с форма на котвички, като тези, които се използват в съвременната епоха.

Младежът с бръснатата глава се спира. От един плавателен съд свалят огромни птици, каквито никога не е виждал. Това са щрауси. Роб държи здраво един и върви върху дъската, като едва пази равновесие. Двамата приличат на танцьори, упражняващи някаква стъпка. Изведнъж щраусът сгъва дългата си шия и силно клъвва човека по главата. После се извива и опитва да избяга. Робът го стиска още по-силно и двамата падат на земята. Веднага дотичват други слуги, които задържат животното. Но се намесва и мъж, който жестоко започва да бие роба с пръчка. Щраусът е рядка стока, струва цяло състояние, а той я „поврежда“. Окървавен и накуцвайки, робът понася птицата към кафез, поставен върху кола.

Нашият роб с бръснатата глава се спира и наблюдава ужасѐн потока от животни, които слизат от кораба. На нас сцената ни напомня за Ноевия ковчег. И той не е единствен. Слизат животни и от други два кораба, закотвени малко по-нататък. Появяват се газели и антилопи (с парченца дърво, нанизани на върха на рогата им, за да се избегнат наранявания или повреди), слон с оковани крака. Неговото сваляне от плавателния съд е изключително трудно. Виждат се опънати вериги и слуги, готови да се намесят. Има и един procurator ad elephantos, императорски чиновник, отговарящ специално за разтоварването на тези животни, който наглежда работата. Седи прав до собственика на животните, освободен роб, натрупал голямо богатство с тази търговия.

Сега е ред на тигрица, която има любопитен намордник. Той е от плат или червена кожа (не е съвсем ясно) и обвива долната й челюст, така че държи устата й отворена, за да не може да ухапе никого. Не е лесно да я накарат да слезе, запъва се, пухти, мъчи се да удря с лапи. Вързана е отпред и отзад с въжета, така че не може да скочи. Хората, които се занимават с разтоварването на този звяр, са експерти. Но дълбоките белези по кожата на някои от тях говорят, че това е занаят, изпълнен с лоши изненади. Подобни сцени напомнят много изобразените на археологическия обект на Пиаца Армерина в Сицилия. Вилата там вероятно в някакъв период е принадлежала на търговец на животни и върху мозайката са изобразени всички начини за ловене и транспорт на зверове за представленията в Колизеума. Обект, наистина невероятен и заради всички други мозайки, които съхранява.

Робът с бръснатата глава наблюдава няколко клетки на палубата на корабите, които чакат да бъдат разтоварени. От предните отвори се виждат жълти очи, потънали в гъста грива. Това са лъвове. Внезапен рев от една от клетките предизвиква като ехо отговор от другите наблизо. Но от една от тях не идва никакъв звук. Слугите изтеглят безжизненото тяло на лъв. Средно само едно животно от пет преживява пътя дотук. Става ясно как търговията с животни е причинила колосално намаляване на дивите зверове в империята. И всичко това за зрелищното им убиване в Колизеума…