Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (120)

Тържествено влизане на pompa circensis^[1]

Слънцето вече огрява целия Циркус, пистата е съвършено изравнена, двама атлети тичат, за да заемат местата си. Това са последните приготовления — организацията е продължила с дни и сега представлението може да започне. Публиката шуми. Вече от няколко минути различните групи запалянковци скандират имената на конете и на най-известните кочияши, но и лозунги, като взаимно се предизвикват. И хората се смеят. Не е за вярване колко много всичко тук напомня на това, което се вижда днес на трибуните на футболните стадиони преди мач…

Началото на надбягванията е истинска церемония, която следва точен протокол. Бихме могли да я сравним с откриването на олимпийските игри.

Организаторът, на практика човекът, който е платил за тези надбягвания, ще излезе на пистата начело на дълга процесия. Тя е тръгнала от много далеч, чак от Капитолийския хълм. Като пълководец на триумфално шествие, организаторът е прекосил форума сред тълпата, преди да стигне до Циркус Максимус за почетната обиколка. До ушите ни долитат овациите, идващи отвън. Отначало са много далечни, после стават все по-силни, знак, че се приближават към нас.

Внезапно се чува изсвирване на тръби и процесията се появява на пистата сред възторженото ликуване на 150 000 зрители. Моментът е неописуем, шумът пречи да се говори, дори да се мисли. Всички обръщат поглед към внушителната триумфална арка, която заема центъра на завоя и се извисява като планина между стъпалата. Това, че е там, че е „вмъкната“ в Циркус Максимус, може да изглежда странно. В действителност тя е част от сценографията на триумфите след военните победи. Тит я е превърнал в един от главните етапи от шествията на пълководците победители, когато влизат в Рим. Предвидено е те да минат точно през Циркус Максимус, където тълпата ги аплодира, за да продължат после към форума и Капитолийския хълм. Там отдават почит на Юпитер. Общо взето, вървят в обратна посока на процесията, на която се възхищаваме сега.

Най-напред се появяват момчета на коне. Това са младежи от най-видните фамилии в Рим. Следват ги други млади мъже пеша. После, аплодирани от всички, влизат кочияшите, които ще се състезават. Те са качени на квадригите си. Всеки зрител търси своя любимец и когато го разпознае, крещи името му. Цялата публика е на крака и кочияшите поздравяват тълпата, като усилено махат с ръка. Ликуването в този момент се чува в целия град, чак до предградията му и отвъд тях. Стотици хиляди римляни, заети със своята ежедневна работа, обръщат глави по посока на арената. За миг, като по магия, състезанието влиза във всички домове, по всички улици, във всички умове на столицата на Римската империя.

Това е така наречената pompa circensis. Описаната от Дионис Халикарнаски по времето на Август е същата като сцената, която наблюдаваме сега.

Две квадриги следват атлетите, ангажирани в други състезания през деня. Това са кочияши, които ще се надпреварват в младежките категории, жокеи върху своите жребци за конните надбягвания, дори акробати за забавленията между две събития.

Има и танцьори и музиканти (с лири и флейти), облечени в пурпурни дрехи. Както и служители, които носят статуи на божества и ритуални предмети.

Най-накрая, приет с възторг от тълпата, върху пистата излиза този, който е пожелал и организирал надбягванията, слаб мъж с бели коси, изправен върху двуколката си. Би било по-коректно всъщност да я наречем квадрига.

Според това дали конете са два, три, четири се говори за биги, триги, квадриги и т.н. В състезанията са стигали до впряг от десет коня, и дори от двайсет. Но това са били по-скоро показни изяви — почти невъзможно е да се състезава човек с колесница от този тип. На практика те са неуправляеми.