Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (119)

Представлението започва с едно старо познанство

Почти всички места са вече заети. Близо до нас е седнал дребен и дебел господин с двойна брадичка и покрита с твърди косми небръсната брада. Взира се в трибуните пред себе си от другата страна на арената. Внезапно се обръща към нас и дълго ни наблюдава. Ясно е, че се мъчи да се сети къде ни е виждал. После очите му светват и кимва, като леко се усмихва. Изведнъж го разпознаваме и ние — той е „портиерът“ на insula-та, която посетихме при нашето предишно пътуване в Рим (в книгата „Един ден в Древен Рим“). Носи същата мръсна туника, има същите обноски. Липсва му само възлестият бастун от маслина, с който усмирява свадливите наематели. Не му е нужен тук… От този бастун миналия път разбрахме, че става въпрос за центурион, изпаднал в немилост, който се препитава с нов занаят. За тези три години не се е променил. Все още има нещо войнишко и сковано в движенията му, но тъй като не е на работа, сега е много по-благоразположен. Предлага ни малко вино, което държи в кожена манерка, и ни пита как е минала обиколката ни из Рим… Усмихва се всеки път, когато вижда нашето удивление и ентусиазма ни по повод на толкова банални за него неща — гладиаторите на Колизеума, термите, пиршествата, пазарите на роби…

Разговорът ни прекъсва, за да направим място на две млади жени, които трябва да седнат малко по-натам. Техните stolae — дългите туники, милват краката ни. Усмихват ни се, когато минават, и ни лъхва парфюмът им, свеж и упойващ. Веднага щом сядат близо до нас двама младежи ги заговарят. И двете момичета се включват в разговора. Отначало са сдържани, но после се отпускат. Видимо са любопитни и готови за запознанство. Иначе как да си обясним този силен парфюм…

Няма защо да се чудим. Тъй като няма разделение между мъже и жени, много млади хора идват тук нарочно, за да оглеждат момичетата.

Самият Овидий в своята прочута творба Ars amatoria го препоръчва — Циркус Максимус е едно от най-добрите места да се запознаете и да флиртувате с момичетата. Но не е единственото, както ще открием, когато излезем оттук. Ще разкажем къде трябва да се отиде, за да… се ухажва в древен Рим!

Впрочем малък пример имаме на няколко метра от нас. Двамата младежи вече са попитали момичетата за коя конюшня са, като са се престорили, че и те я поддържат… Сценарият е толкова стар, че дори портиерът ни поглежда и се усмихва, намигайки ни… Едно време са се държали по същия начин… Така започва ухажването в Циркус Максимус.