Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (147)

Как златото допринася за функционирането на империята

От онова, което изглежда като пейзаж от „Ад“ на Данте, блика жизнената лимфа на римската икономика.

За империята тези мини имат огромно стратегическо значение. Те са еквивалентът на нашите петролни кладенци. Златото винаги е било важно за всички цивилизации, но за Рим е от още по-голямо значение, откакто Август е създал монетарна система, базирана на златната монета aureus.

Ауреят с всичките си подразделения е бил в римската епоха това, което е днес за Европа еврото или за Съединените щати доларът.

Трябва да се каже, че с времето нещата са се променяли и количеството на златото в ауреите е намалявало. Това разклащало и отслабвало системата, като предизвиквало увеличаване на цените, инфлация и т.н.

Може да изглежда странно да се говори за инфлация в римската епоха, но в свят, толкова подобен на нашия, и проблемите на икономиката и финансите си приличат.

Като следствие откриваме и друга аналогия на римското общество с нашето. Прилика, която преминава през просто, но основно правило — за да може една толкова огромна икономика да функционира, тя трябва да се опира на силна референтна валута, стабилна и призната от всички. И така както днес финансовите системи се равняват по еврото и долара много извън пределите на Европа или Съединените щати, така и ауреят е бил от голямо значение дори отвъд границите на империята.

И точно това е един от проблемите на римските финанси. Огромни количества златни монети преминават отвъд границата, отвъд limes, като с тях се заплаща за всякакви стоки, преди всичко най-ценните, като например коприната. И тези монети не се връщат повече в системата — непрекъснато кръвопускане, от което империята обеднява.

Случаят с коприната е емблематичен. Както се знае, тя е произвеждана в Китай и за да достигне до Запада, минава по различни пътища, сред които прочутият Път на коприната. Но част от териториите между Китай и Римската империя са обитавани от партите, заклети врагове на Рим, които играят ролята на филтър. Така огромни количества злато не само излизат от империята, като частично изпразват касите на държавата, но и отиват в ръцете на нейните най-опасни неприятели на изток. В някакъв смисъл суетността на висшето общество, на патрициите и матроните, подпомага врага. През вековете римският сенат е взимал различни предпазни мерки, за да ограничи придобиването и употребата на коприната. Но изглежда, че те не са функционирали.

Това непрекъснато изтичане на злато не е единственият проблем. Златото е необходимо, за да функционират поне три основни механизъма, без които Римската империя би се сринала. Всъщност златните монети служат за издръжката на легионите, за да пазят империята от варварите, за заплащане труда на администрацията, за да обслужва ефикасно огромната империя и за подхранване на финансите и търговията, с други думи, те движат римската икономика.

Необходимостта от все по-големи количества злато е водила дори до военни кампании за завладяване на нови територии. В нашата епоха това би означавало да се започне война за притежание на петролни кладенци. Или по-скоро за контрол над тях, за гарантиране на непрекъснати доставки. Което всъщност се случи с конфликта в Ирак.

В периода на нашето пътешествие в Римската империя е станало нещо подобно — Траян неотдавна е завладял Дакия, сегашната Румъния, която е изключително богата на… златни залежи!

Разбира се, причините за тази война са били военностратегически — трябвало е да се изтласка от границите опасен неприятел като даките, предвождани от способния и харизматичен цар Децебал. Трябвало е и да се измие срама от пораженията, понесени преди години от Домициан в тези територии и завършили с мирен договор, унизителен за римляните. Нещо непоносимо за римския дух… Но една от най-убедителните причини, за да се тръгне на война, в очите на мнозина съвременни историци (и може би за много администратори на тогавашните императорски финанси) е бил гладът за злато, изпитван от Рим. Като дошъл на власт, Траян заварил касите празни и завладяването на Дакия разрешило всички финансови проблеми. Всъщност Рим водил ужасна война, продължила дълги години и изобразена върху прочутата колона на Траян. Но и изживял нов златен период на просперитет. Този, върху който после се е „настанил“ Адриан, дарявайки историята с едни от най-невероятните години на тази цивилизация.