Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (85)

Влизаме в къщата на хирурга

Сега групичката ни се е отклонила в странична улица, минавайки край една popina. Отвътре се разнася светло „облаче“, наситено с острата миризма на печена наденица. Това е истинско изкушение за всички, но няма време за губене. Девойката с тъмните очи се придвижва бързо, като си проправя път между хората, подпрели се на мраморния плот, в чиито кръгли отвори е поставено виното и големи количества всякакви маслини. Някои поглеждат вързопа с люлеещи се краченца, който жената притиска до гърдите си, разбират и се отдръпват. Всички знаят, че в края на улицата се намира известният хирург. Сцени като тази се повтарят всеки ден.

Не е трудно да се разбере коя е вратата на неговата къща. Малка мълчалива тълпа от хора чака пред вратата й да им дойде редът. Когато стигат до голямата зелена врата с две бронзови халки, Лузий се забавя, търси писмото на господаря, с което да се представят — лист папирус с печат с личния му пръстен. Но момичето с тъмните очи е по-бързо от него. Чука и вика по име някакъв човек. Познава добре един от робите на къщата, който се занимава с администрацията на тази амбулатория. Било е истински късмет да я срещнат.

След няколко секунди едно от крилата на вратата се открехва и се показва усмихнато лице. То е на момче с чиста туника и любезни маниери. Достатъчни са няколко думи и групата влиза.

Къщата е странна. Няма я типичната структура на domus като в Помпей. С течение на времето строителството в римските градове се е съобразило с много познат на нас проблем, този с липсата на пространство.

Периодът на просперитет на империята е довел до увеличаване на населението в градовете, което пък е довело до нарастване на търсенето на къщи. Точно както се е случило при нас след Втората световна война. Вследствие на това квадратният метър във всички градове на Италия и на империята е станал прекалено ценен и скъп, за да бъде „разхищаван“ за нефункционални помещения. Следователно, за да се увеличи броят на стаите, в елегантните domus се появяват преградни стени и горни етажи, които променят из основи оригиналната структура.

Така изчезват атриумите (atria) с басейните с вода. На тяхно място биват изградени стаи и коридори. Прекрасните вътрешни градини с уханни аромати, фонтани и колонади, които сме свикнали да гледаме във филмите и рисунките, са намалени и превърнати в обикновени дворове, към които гледат горните етажи. Но това не е всичко. Често „трансформираният“ domus е разделян на две или повече самостоятелни жилища. Тази къща е пример за това — половината от нея е станала… медицинска амбулатория.

Жител на Помпей, живял само две поколения преди това и свикнал на красивите вили с градини и малки тихи колонади, би се затруднил да разпознае тези къщи, станали изведнъж прекалено тъмни и шумни…

Сега малката група преминава през дълъг коридор, който води до чакалнята. Всички имат едно и също чувство — че мястото е просмукано от сакралност. Всъщност коридорът е тъмен, осветяван е слабо само от лампа, закачена в центъра на тавана. Носи се и силна миризма на тамян. Като в храмовете. Защо гори тамян в тази къща? Причината е проста — това вещество притежава леки антисептични свойства и традиционно се препоръчва за местата, където се събират много хора, имащи нужда от лечение — храмове, светилища и, разбира се, медицински амбулатории.

Докато Лузий говори на „колегата си“ от администрацията, показвайки писмото, семейството на болното дете сяда на дървената пейка в чакалнята като много други пациенти.

Тази чакалня е истинска „мостра“, която свидетелства за болестите на епохата. За нас е удобен случай да разберем от какво страдат римляните.