Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (51)

Нощта

След като завършва сблъсъкът, римската войска напуска бойното поле. Но не преди да издигне паметник от трофеите. Изрязали са ствол във формата на V, отгоре са му закачили шлем, щитове и няколко оръжия на враговете, докато се е получило военно „плашило“ посветено на победата. След ритуалите и церемониите за благодарност легионерите си тръгват, като оставят само неприятелските трупове, над които вече се въртят няколко гарвана.

Центурионът Магн сега е отново в Могонциак. След завръщането в казармата най-накрая всички са свободни да излязат. В уличките и по пътищата се чуват викове, смехове, празнична музика звучи в почти всички заведения, легионерите празнуват победата. Когато центурионът минава покрай една таверна, жена с голяма чаша вино в ръка обгръща врата му, целува го и се опитва да го вкара в заведението, но той грубо я отблъсква.

Магн наистина няма да участва в празника на града, има много по-важна лична среща. По средата на голяма улица в центъра на града забелязва надписа на заведение, осветен от мъждукащата светлина на лампа. Там е нарисуван мъж, който се качва на върха на планина. Изображението му служи за ориентир. Малко по-нататък има анонимна порта. Тя е на триетажна къща.

Магн отваря вратата и влиза. Изведнъж шумовете от празника в града заглъхват. В полумрака вижда стълба, която води до горните етажи. При всяка негова стъпка стъпалата проскърцват. Когато стига най-горе, вижда светлина, която се процежда изпод една врата. Тук е. Това е мястото. Решително натиска дръжката и отваря.

Вижда се елегантно подредена стая. Бронзови лампи в ъглите образуват островчета от светлина, които разкриват част от обзавеждането — два сгъваеми стола с кожени ленти, мраморна масичка, подобни на килими тъкани, без съмнение ориенталски, закачени по стените, и навсякъде много фрески. Таванът е висок като в мансарда, с видими греди. „Модерен“ елемент, малко необичаен за римската епоха.

На масичка до леглото е поставена скулптура от синьо стъкло — представлява красив стилизиран гълъб, кацнал на земята със затворени криле. Опашката му е пречупена.

Пречупена е нарочно. Всъщност това е… шишенце с парфюм.

В римската епоха стъклодувите са създавали шишенца във формата на птица с много дълга опашка, които са малки шедьоври. Във вътрешността им са сипвали парфюм и после са запечатвали всичко, като разтопявали края на опашката. Жената, която ще използва парфюма, ще трябва да я отчупи, точно както днес се прави със стъклените ампули.

Доста от тези флакончета са се запазили като по чудо непокътнати и са изложени в някои музеи. Странно е, че идеята (не толкова формата) не е била възприета от някоя голяма марка на парфюми днес.

В дъното на стаята Магн най-сетне забелязва жената, с която има среща. Първо вижда зелените й очи, които се взират в него отдалече. После усмивката на плътните устни, обрамченото от русите коси лице. Очите на центуриона обгръщат с милувка тялото, излегнато елегантно на диван под двоен прозорец. Тя е жена от местната знатна прослойка, с която центурионът има пламенна връзка. А това е тяхното любовно гнездо.

Облечена е с туника от прозрачна коприна, която оставя открити големи части от тялото. На меката светлина на лампата в ъгъла кожата й изглежда като посипана със златен прашец.

Не си разменят нито дума, очите са тези, които говорят. Центурионът се приближава до лампата и я загасва. После се обръща към нея. Тя междувременно е станала. Сега само светлината от прозореца осветява тялото й. Магн стои пред нея, свалил си е туниката и диша дълбоко, сякаш изпитва глад за въздух.

Ръцете му смъкват туниката й и препускат като коне по прерията на кожата й. Но докосването е леко като перце. Същите тези ръце, които убиваха, сега са способни на най-нежен допир.

С просто движение Магн освобождава strophium-а, римския „сутиен“. Той представлява лента от много фина еленова кожа, която притиска бюста и го поддържа. Сега той е на земята и освободените гърди докосват центуриона и сякаш го търсят.

По същия начин Магн развързва връзките на бельото на жената — гащички от много мека кожа, чиято предна част е украсена от много дупчици, описващи арабески и геометрични фигури. Бельо от този вид е намерено от археолозите и ни кара да мислим, че нищо не се е променило за две хиляди години…

Двете тела се прегръщат. Нейните ръце се плъзгат върху белезите му, неговите върху женствените й форми.

Светлината, която влиза през прозореца, милва телата им и съпътства желанието им. Сега жената е върху центуриона и формите й се открояват под гредите на тавана. Зелените й очи му се усмихват. Това е една от най-нежните и чувствени картини в тази нощ, която той няма да забрави никога.

Можеше да не бъде тук. Можеше да е вече кремиран и тялото му да е превърнато в прах и обгорели кости, ако онзи удар в главата го беше поразил с повече сила. Затова се отдава още по-пламенно на уханията и чувствата на нощта… Сутрешното слънце ще ги завари все още прегърнати.