Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (194)

Туристът през Античността

На следващия ден рано сутринта в публичния дом влиза мъж — висок човек с прошарени коси. В сравнение с другите клиенти е много деликатен и грижовен. Уважава жената и й говори дори докато правят секс. Задържа се по-дълго от другите и тя за първи път вижда в него личност, а не клиент без лице като всички останали. Той не е от Александрия. Грък е. Плаща за услугата с един денарий и като ресто между другите монети получава и нашата сестерция. Когато си тръгва, потупва жената по бузата, усмихва й се и изчезва в уличката. Тя гледа след него, не знае защо, но чувства, че ще го помни дълго… Той е единственият, който се е отнесъл към нея с малко човечност и уважение… Общо взето, мъж, различен от другите. Но кой е той?

Сега гъркът е отново по улиците на града. Не е нито моряк, нито търговец, нито войник. Има по-изискани обноски. Той е… турист. Съществуват ли туристи в римската епоха? Да, но малко. Това са обикновено интелектуалци, понякога лекари, чиновници, пътуващи по работа, тъй или иначе, все хора с интерес към културата. И очевидно с пари в джоба… Впрочем, ако искате да срещнете туристи, трябва да дойдете именно в тази област на империята.

Туристът в Античността предпочита източната част на Средиземноморието, не западната. Защо? Причината е проста. „Градовете на изкуството“ се намират в елинистичния свят и в Египет. Всичко онова, което се намира в Западна Европа, на запад от Апенинския полуостров, е малко интересно. Това са нови градове, без история и без паметници с голямо значение. Докато на изток има „всичко“ — от митология до история.

Ако трябва да направим „класация“ на предпочитаните от туристите области, начело е Гърция, следвана от Мала Азия (днешна Турция) и от Египет. За онази епоха те са отдалечени и екзотични дестинации. Каквато за нас е Ориентът. А кои са най-посещаваните маршрути в тези области? Онези, които минават през Гърция и водят към островите Делос, Самотраки и Родос и някои други в Източното Средиземноморие. В Мала Азия се ходи в Ефес, в Книдос, където туристите се възхищават на прекрасната Афродита, изваяна от Праксител. Но се пътува преди всичко до Троя (точно както и днес). Целта е да се видят местата, където благодарение на Еней е основан Древният Рим. Той изоставил обгърнатия в пламъци Троя, за да достигне с малцината оцелели до бреговете на Лациум. Там поставил началото на род, сред чиито членове после щял да бъде дори Юлий Цезар. Поради това в римската епоха Троя се радва на огромни привилегии, не на последно място и освобождаване от данъци именно защото е смятан за „наследство“ от началото на Рим. Тогава градът гъмжи от посетители и екскурзоводи.

Това са най-честите маршрути, по които са се отправяли древните пътешественици. Към тях трябва да се добавят и някои части на Сицилия (за много туристи отпреди две хиляди години да се изкачат на Етна е било истинско приключение, все едно днес да се изкачиш на Килиманджаро).

Дестинацията, предпочитана от всички туристи, си остава все пак Рим. За да го видят, идват от най-различни краища на империята. Както разбрахме, места за посещение не липсват.

А къде отиват жителите на Рим? Към тях са насочени упреците на Плиний Млади. Той укорява туристите, че предприемат дълги пътешествия в Ориента, за да откриват далечните шедьоври, а не познават красотите, които са пред дома им. „Ние пътуваме по пътища и морета, за да видим това, което не удостояваме и с един поглед, когато се намира пред очите ни… Предпочитаме отдалеченото и оставаме безразлични към близкото…“ Всъщност това е типичното съвременно поведение, което вече е съществувало преди две хиляди години.

За да затворим тази скоба за туризма, можем да кажем, че римляните задраскват напълно някои области, днес много обичани от туристите, като Африка и Индия. В римската епоха те са прекалено отдалечени и пътуването дотам е твърде опасно. Следователно са дестинации повече за търговци, отколкото за туристи.

Гръцкият турист отиде в публичния дом, но и посети много от атракциите, предлагани от Александрия, които са част от „пакета“ обиколки за всеки посетител. Другите места са гробът на Александър Велики, храмът на Серапис^[1], приказната библиотека… Както и районите с нощните заведения, търговската част, кварталите с публичните домове (нашият гръцки турист току-що е изследвал един). Това, което прави Александрия необичайна, са „евтинията“ и културата. По улиците малки групи амбулантни музиканти привличат винаги много хора. Въпреки че е пълна с търговци, проститутки и моряци, тя е и град на любителите на музиката. Експертите и античните извори ни казват, че на концертите на цитра дори най-простите и необразовани зрители са в състояние да усетят фалшивата нота. От тази гледна точка Александрия напомня малко на Парма с оперното изкуство, с големи експерти и пристрастени познавачи на всякакво ниво, най-всяващите страх от които седят горе в галерията…