Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (128)

Дуел за победата

Отговорникът за преброяването на обиколките завърта предпоследния делфин.

В състезанието сега са останали само двете червени колесници начело. Голямата група се е разпръснала. А квадригата на сините със Сагита е била почти винаги последна. Мъжът, заложил на нея, е изпаднал в униние. Седи мълчалив, сякаш вкаменен. Може би погледът на букмейкъра е бил правилен — Сагита е на края на кариерата си, какво може да се иска от кон пред „пенсия“? Сега обаче от две обиколки насам неговата колесница напредва по впечатляващ начин. Кочияшът е възпирал нарочно своите коне и сега, когато още са с пресни сили, ги пришпорва в опит да атакува. Това е тактика, която често се прилага на Циркус Максимус. Цялата публика го е разбрала и придружава всяко задминаване с хоров вик. Сега синята колесница изпреварва тази на белите. Приближава се все повече към червените начело.

От бокса излиза мъж на кон. Носи цветовете на червения отбор. По време на някои надбягвания отборите могат да вкарат конници (hortatores), които се приближават до своите, за да им дадат сведения за позицията на противниците… Горе-долу както става при колоезденето с автомобилите флагмани или във Формула 1 с табелите, излагани от боксовете!

Конникът бързо достига двете червени колесници, които водят от началото на надбягването. Изкрещява им заповедите — пристигането на синята квадрига е неизбежно, трябва да играят като отбор, за да й попречат да мине. После оставя групата и се връща в бокса.

Синята вече е зад червената на втора позиция. Всеки път, когато загатне, че иска да я задмине, червената й препречва пътя. Това е дуел, който радва публиката. Когато стигат на завоя обаче, червената квадрига допуска грешка. Синият кочияш, с цялата си опитност, придобита в годините на надбягвания, имитира атака от външната страна, принуждавайки противника си да го последва. После внезапно завива и се „напъхва“ във вътрешната част на завоя. Двете колесници са една до друга по време на цялата крива около meta. Накрая обаче синята е начело.

Публиката ликува. Човекът, заложил на сините, се е изправил на крака и крещи с широко отворени очи. Центурионът се усмихва и остава невъзмутим.

Сега надбягването напълно е възпламенило публиката. Целият Циркус следи дуела, скандирайки имената на двата отбора. Кочияшът на сините започва да напредва и се приближава все повече до водещата колесница. Червеният кочияш има още много преднина, но е в неизгодна позиция, защото не може да види противника си, освен като се обръща нервно от време на време. И двамата мъже са много вещи и това още повече ентусиазира публиката. Мнозина от зрителите стават и образуват истинска „вълна“, преминаваща по стъпалата. Публиката обаче е разделена в предпочитанията си. Всъщност, когато съперниците изчезнат зад завоя, spina-та ги скрива от погледа на зрителите, които се намират на противоположната страна. Но очакването, по думите на древните, само увеличава въодушевлението. Когато колесниците се появят отново от отсрещния завой, в половината от Циркуса се разнася силен тътен, докато другата половина онемява.