Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (79)

Предвидените наказания

Виновната жена загубвала половината от зестрата си и една трета от имуществото си. Освен това била изпращана в изгнание на някой остров (ad insulam). В случая с Юлия Старата, дъщеря на Август, избраното място бил островът Пандатерия (Pandateria, сега Вентотене).

Според закона извършилата прелюбодеяние не можела да сключва други бракове, нито да носи стола^[1], дреха, запазена за матроните, а имала право само на кафявата тога, по която обикновено разпознавали проститутките.

Били предвидени наказания, макар и леки, и за съпруга прелюбодеец, който трябвало да възстанови зестрата, ако заради изневярата се е стигнало до развод.

А любовникът на прелюбодейката? Тежки наказания били предвидени и за него. Бил заточаван на друг остров и му било конфискувано половината имущество.

Предвиждало се и нещо още по-лошо — двамата можели да бъдат законно умъртвени чрез нещо като престъпление в името на честта от бащата на жената (биологически или осиновител) или от нейния съпруг. Но имало „правила“, които трябвало да се спазват.

Бащата на прелюбодейката можел да убие както нея, така и любовника й, ако ги хванел на местопрестъплението (в бащиния дом или в този на съпруга). Но — чуйте, чуйте — трябвало да унищожи и двамата! Ако се задоволял само с единия, щяло да се смята за убийство.

От своя страна съпругът не можел при никакви обстоятелства да погуби жена си (тя е „под властта на баща си“). Можел да убие любовника й, но само ако последният е с по-ниско социално положение или ако е хванал прелюбодейците в собствената си къща.

Щом изневярата станела публично достояние (с проливане на кръв или не), мъжът бил задължен по закон да изгони жена си, за да избегне обвинението в сводничество (accusatio lenocinii), тоест „подтикване и експлоатиране на проституцията“ (както бихме казали днес), и да съобщи на магистрата до три дни след изневярата и евентуалното убийство.

Но в колко случаи е бил прилаган този закон? Много рядко. Малко били наистина осъдените за прелюбодеяние (все пак имало и такива). Ставало въпрос за наследство от древна епоха, което няколко десетилетия преди периода, който разглеждаме, било напълно забравено. Дори Домициан трябвало да поднови (да „припомни“) неговите принципи…

Когато обаче Римската империя паднала, във всички нововъзникнали германски кралства личното отмъщение от архаичен тип отново станало нормална практика.

Макар и древен, този закон се отличава все пак с един важен аспект — за първи път се наказва и мъжът. Освен това жената най-сетне е спасена от жестокото поведение на съпруга.

Въпреки че в епохата на Септимий Север наказанията станали по-строги (вече не се рискувало изгнание, а направо смърт), случаите на прелюбодеяние всъщност намалели, както видяхме, и заради лесното получаване на развод.

Но колко чести били прелюбодеянията в римската епоха? Според Йенс-Уве Краузе, който преподава антична история в Лудвиг Максимилианс Университет в Мюнхен, и тогава, както и днес, хората мърморели най-вече в по-малките центрове на империята, където всички се познавали и било трудно изневярата да остане скрита. Там случаите, завършили пред съдиите, били изключително много. Според авторите от късната Античност да се присъства на процес на форума за изневяра на жена с нейния роб, било толкова често, че вече не представлявало новина.

Дион Касий^[2] твърди, че по време на неговия консулат оплакванията за прелюбодеяния били изключително много (три хиляди) и поради липсата на съдии (това ни звучи толкова познато…) огромната част от случаите оставали неразгледани. И така трябва да е било навсякъде в империята.

Като резултат били преследвани само малко случаи, най-драстичните.