Камила Лекберг
Прокоба (98)

— Кое предпочиташ: кучетата или папката на Марит? — попита Йоста.

Не можеше да скрие с какво нежелание пристъпва към тежките задачи, с които ги натовари Патрик. Хана също не излъчваше бодрост. Навярно извънредният работен ден бе осуетил плановете й за уютна съботна вечер със съпруга й. Същевременно Йоста осъзнаваше, макар и неохотно, че ръководството има основателна причина да ги повика в почивния им ден. Не всеки ден се случва да разследват пет убийства.

С Хана седяха до кухненската маса, за да се заемат с възложените им от Патрик задачи, но нито тя, нито Йоста изпитваха ентусиазъм. Той я гледаше, докато тя наливаше кафе до плота. Когато започна работа в управлението, Хана изглеждаше слаба, но сега можеше да се нарече направо кльощава. Йоста се чудеше как ли живее. През последните дни по лицето й се появи напрегнато и почти страдалческо изражение. Йоста предполагаше, че с мъжа й не могат да си родят дете. Все пак Хана беше четирийсетгодишна, а още не бе станала майка. С радост би я изслушал, ако тя поиска да си излее душата пред него, но нещо му подсказваше, че Хана няма желание да споделя лични проблеми. Тя отмахна кичур от лицето си и изведнъж пред Йоста сякаш лъсна цялата й уязвимост и неувереност. Хана Крюсе определено съчетаваше в себе си много противоречия. Отвън изглеждаше силна, наперена и смела, но в някой случаен жест изведнъж прозираше колко е… съкрушена. По-точно определение не му хрумваше. Тя се обърна към него и той изведнъж се разколеба. Дали не прекалява с опитите да разгадае същността й? Непроницаемото й лице излъчваше сила и нито следа от слабост.

— Аз ще поема папката на Марит — каза тя. — За теб ще останат кучетата. Съгласен ли си? — Тя го погледна над ръба на чашата си.

— Разбира се. Нали ти казах ти да избереш — отвърна той малко по-сърдито, отколкото възнамеряваше.

Хана се усмихна и лицето й омекна. Йоста изпитваше все по-силно съмнение във верността на предположенията си.

— Лоша работа, че се налага и да работим, нали, Йоста?

Тя му смигна закачливо и той не успя да сдържи усмивката си. Реши да не гадае какъв е личният й живот, а да се радва на компанията й. Хана му беше много симпатична.

— Заемам се с кучетата — обяви той и стана.

— Бау! — пошегува се тя и се засмя. После започна да прехвърля материалите в папката.